Ерик
Зюс
Global
Research, 30 януари, 2015
На 27 януари
министърът на отбраната на Украйна излиза със заглавието „Бунтовниците
продължават да търпят загуби” и съобщава, че 4 хеликоптера и друга техника на
„бунтовниците” са унищожени в сражение. Но твърдението не е подкрепено с
никакви доказателства.
Два дни преди това медията Kiev Post (също проправителствена)
открито изразява становище, че „Украйна прикрива свои унищожителни загуби при
щурма на проруските бойци” и съобщава за „Най-зле пазената тайна на Украйна –
тази на драстично занижаване на загубите на украинската армия”. Разкриват се
подробностти за обидната незаинтерсованост на правителството за състоянието на
пращаните от него в битка войници. Дава се пример за задръстването на
обикновени цивилни болници от ранените войници от фронта, при все че в тях няма
нужното оборудване за лечението им. Накрая репортажа завършва с мнението на
лекар: „Навсякъде е зле. Да, войниците все още стоят на позиции в бойна
готовност. Но ние не виждаме никаква помощ за тях”.
Украинската новинарска агенция RIAN на 26 януари излиза със заглавието „Мобилизацията в Днепропетровск
почти пропадна” и съобщава „В Днепропетровска област [която се управлява от
приятеля на Белия дом в САЩ, укранско-швейцарско-израелския милиардер Игор
Коломойски, чиято отдавнашна лична наемническа армия разполага само по себе си
с повече от 5 000 бойци]
хиляди мъже се укриват от повиквателните за армията. Служителите по изпълнение
на заповедта за военна повинност разбират, че изпълнението на задачите им ще
бъде много трудно. Повече от 2 000 мъже,
които са повикани в армията «не се явиха, буквално се изпариха».
Впоследствие правителството
принуждава или „дебне” (както се изразяват в статията) на практика всеки, който
иска помощ от правителството, като „мобилизира безработни” и други „отчаяни”
хора. „Веоннослужещите, отговарящи за отчета се оплакват”, че някои от
призовани наборници са тежко болни, т.е в пълна небоеспособност.
„Троянецът” – заместник-командир на
ултранационалистическия батальон „Азов” в Украйна
|
Пак на 26 януари на блога Fort Russ пише: „Командирът на „Азов” е крайно възбуден, обявява
войната за „загубена” и обвинява всеки за виновен”. В публикацията се уточнява,
че „украинските политици и генерали вече загубиха войната”, а „Западът не
помогна”. Това е основното послание в съобщението на наказателния отряд „Азов” [чието предназначение е да наказва
жителите от области, неподкрепящи режима], което прави командирът на батальона
Андрей Билецкий в своето «Обръщение до нацията». Билецкий е също настоящ
депутат в Радата (парламента). Според него след невярното съобщение за «хиляди предполагаемо убитите врагове и
унищожените им танкове» събуждането ще е много болезнено, а то ще настъпи с чувството
на разочарование от тези правителствени лъжи.
На 27 януари RIAN излиза с новинарското заглавие
„Ситуацията на фронта и бунтовете срещу мобилизацията”, а Андрей Вайра от
новинарския сайт „Алтернатива” цитира Билецкий, който е заявил, че „Не бяхме подготвени
за сегашното противопоставяне”.
И докато
повиканите на задължителна военно служба войници не са готови да рискуват
живота си за поддържането на настоящото украинско правителство (което е
резултат на преврата на Обама в Украйна от февруари 2014 г.) срещу жителите на
Донбас, които гласуваха 90% за сваления от Обама президент, то оцелелите
източноукраинци са много заинтерсовани да не допуснат да бъдат избити от новия
режим. Така мотивацията в част от народа, който силите на Обама се опитват да
убият, е неизмеримо по-голяма от мотивацията на част от повиканите на военна
служба военни отряди от останалата част на Украйна. Единствените отряди готови за убийства са
привържениците на двете нациски (расистко-фашистки) украински партии –
„Свобода” (която по предложение на ЦРУ се преименува от
„Националсоциалистическа”) и „Десен сектор”. Тези партии винаги са взимали малък процент от народния вот в Украйна,
въпреки че хората на Обама ги поставиха във властта. Един път вече на власт, те
съответно прокарват закони, с които да заздравят тази своя власт.
Проблемът на
украинското правителство е, че няма достатъчно нацисти, а няма и достатъчно
пари за да осъществи количеството убийства, необходими на украинския режим на
Обама за да си възвърне териториите на един Донбас, чиито народ е предвиден за
унищожение. Привържениците на пометения
от Обама бивш президент Янукович (а 90% от гласовете са за него в Донбас) са
много по-многобройни от нацистите и в пъти по-мотивирани от огромното
мнозинство от украинските войници.
Американските и
украинските олигарси не могат да изнамерят достатъчно пари за приключване на
делото си. В подкрепа на каузата се е нагърбил големият финансов спонсор на
Обама Джордж Сорос и той сега странства по света за да убеди данъкоплатците от
Запада в подсигуряване на необходимите средства. А сумата, която е необходима
за справяне с положението, той оценява на между 20 и 50 милиарда долара. Засега
на настойчивата му молба не се обръща внимание.
И това е
действителната причина, поради която войната на Обама в Украйна се проваля –
няма достатъчно готови да леят кръв за делото нито в Украйна, нито „на Запад”.
Няма
достатъчно нацисти и на двете места. Обама се измами за това, когато през
февруари 2014 година премахна демократично избрания украински президент Виктор
Янукович. Сега му остава или да се прости със земите на Донбас, или да се
прости с инсталирането от него над цяла Украйна антируско правителство. Това са
двете възможности и той ще трябва да избере една от тях.
Всеки от двата изхода ще
го постави в неудобно положение. Но най-вероятно няма да му е толкова неудобно
колкото на Буш-син по отношение на войната срещу Ирак. Разбира се,
републиканците ще са във възторг, казвайки че „Обама загуби Украйна”, нищо че
всъщност Обама превзе Украйна. В действителност републиканците никога няма да
критикуват истински даден президент за това, защото от самите тях се очаква същото
– да превземат други държави.
От друга страна Обама може
да се окаже в още по-затруднено положение, ако реши да извърви пътя докрай и да
настоява за ядрена война срещу Русия.
Колкото
до самото украинско правителство – то беше инсталирано от превратаджийските
действия на Обама, след което на жителите на Донбас им беше отнет гласа. Ето
защо настоящото представители на Радата и администрация няма как да винят Обама, а вместо това
винят Владимир Путин и Русия. Русия е страната, която Обама (също като Джордж
Сорос и много други американски аристократи) мрази, а поставените от него на власт в Украйна я
мразят още повече. Така на 28 януари RIAN публикува
„Пълният текст на призива за обявяването на Русия за агресор” и съобщава:
„Върховната
Рада публикува официално пълния текст на Резолюция 1854, която е призив към
ООН, Европейския парламент, ПАСЕ, Парламентарната асамблея на НАТО,
Парламентарната асамблея на Организацията за демократично и икономическо
развитие (вкл. Грузия, Украйна, Армения и Молдова) и народните събрания на
държавите по света за признаване на Руската федерация за държава-агресор”.
Графиката: Валутните
резерви на Украйна спадат от 18 млрд. (януари 2014 г.) долара на малко над 12
млрд (октомври), а местната валута гривня
се обезценява двойно в рамките на 2014 г .: от 8 гривни за долар в началото на
2014 година става 16 гривни/долар през ноември 2014 г.
Медията Германски икономически
новини GEN
отбелязва, че това действие на Радата прието с 271 от присъствалите 289
депутати може да има „международноправни последици”. Репортажът им споменава
същевременно искането на украинските управници за това, че те „спешно се
нуждаят от нови заеми” от Европейския съюз, защото в противен случай сега
съществуващите заеми на Украйна ще се провалят. Интересно е, че даже коментарите
на читателите на сайта са отрицателни към това искане и клонят към виждането, че украинското правителство е нациско, а не е
жертва на Русия или на друга държава. Най-малко се възприема Украйна за жертва
на данъкоплатците на ЕС, които вече дадоха много за украинското правителство и които
сами ще носят бремето на тези нови «заеми», подкрепяйки при един скоро очакван
банкрут дългия списък от кредитори. С други думи изглежда в самата Германия
обществената подкрепа за даване на още пари на Киев е малка. Ако ЕС на свой ред
реши да се съгласи със спешната финансова молба на Украйна, то подкрепата на
Съюза в самата Германия ще спада. И поради това ЕС е много вероятно да отхвърли
молбата, защото иначе рискува още повече собственото си съществуване.
А е
очевидно, че без получаване на допълнителни «кредити» за провеждане на войната
срещу жителите на Донбас, Украйна няма шанс в потенциалното й спечелване.
Ето
това е опасното положение на правителството в Киев във войната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар