неделя, 2 септември 2012 г.

Отидох, работих, отвратих се



Набираха хора за гроздобер в района на Търговище и реших да се запиша. Това беше добър начин да видя какво значи временна работа в България.

Чрез една позната в близко село се уредих да започна работа и на сутринта вече бях в автобуса и пътувах към лозето, заедно с още 80 души в автобус, пригоден за 56. 
Освен че се наложи да пътувам прав, и цял ден работих прав - и пак така се прибрах. 

Когато отидохме на мястото, бригадирът ни раздаде ножици и след това започна да крещи: "Малоумници, искам да работите бързо и да не изоставате от трактора, щом видя, че някой се ослушва, от утре няма да идва на работа!" 

Замълчах си и започнах... 
Мен ме определиха за "пълнач" - вземам кофите от другите и ги изпразвам в трактора, който все беше по-напред от мен и се налагаше да го гоня. 
После отново дойде бригадирът и казва: Нищо, че изсипваш кофите, искам и да режеш! 
Казах си добре и отново си премълчах, а иначе ми идваше да му извия врата, но исках да видя докъде ще наглее. 

На обяд имаше почивка от 30 минути и всеки успя да хапне нещо, също така и вода ни донесоха, но само един път - и после край с водата, а температурата беше над 39 градуса. 
Както сутринта, така и след обяд продължих с усилената работа! 
Изсипвах кофи и помагах на другите.

На две жени им стана лошо, едната дори припадна за момент. 
Всички бяха изтощени от работа, но най-вече от жегата! 
Стана време да си ходим.
Запитах бригадира как се заплаща и колко, а той каза: Заплащането е 12 лева - това е надницата, няма норми!

След което се обърна към всички и каза: "Утре ще подпишем договори, които обаче са само формалност и ако дойдат на проверка, казвате, че ще ви назначим от утре. Нали знаете как стоят нещата!"
Тръгнахме си с автобуса, в който отново имаше 80 души. 

Стигнах до извода, че тия хора явно са затънали много, щом се принуждават да работят за подобна сума, без реални договори и заплащане на осигуровки. На всичкото отгоре имаше и деца! 
Повечето бяха на възраст, видно, около 16 години и по-малко, но това явно не притесняваше работодателя.

На следващия ден не отидох повече, но поне видях какво е да се подиграват с труда на хората, при това и без нормални условия на труд. 

Разбирам да осигуряваха храна, вода през целия ден и нормален транспорт за всички, но и това липсваше. Надницата си беше 12 лв. и когато заявих, че искам най-малко 20 лева, щом няма реален договор и осигуровки и че е подигравка с човешкия труд, бригадирът ми каза: "Като си стоиш вкъщи, няма да видиш и толкова!"

Тук вече наглостта му мина всички граници и естествено, теглих му една нашенска и се запътих към автобуса, който беше препълнен с хора, а всички бяха потни и крещяха на шофьора да тръгва. 

Изчезна надеждата, че някога "държавата" ще се оправи. 
Замислих се дали да потърся и bTV репортерите, че да отразят случая. Истината обаче е, че щом има толкова нагли работодатели, явно хората позволяват да ги правят на глупаци. 
Да ги мачкат и се подиграват с труда им!

Отидох, видях, отвратих се.

Румен Велинов


С викане на корпоративните медии да си запълват ефирното време, ако изобщо благоволят да обърнат внимание, няма да стане. Хората трябва да се организират в здрави работнически организации, чрез които да отстояват трудовите си права. Да осъзнаят, че богатите – мутри, феодали, олигарси, всякаква капиталистическа паплач, са такива, защото съсипаният народ върши цялата работа. Да се изправим и да вземем живота си от мазните ръце на богатите!/ Cong San

Няма коментари:

Публикуване на коментар