понеделник, 23 юли 2012 г.

70 години безсмъртие


23 юли 1942 г., 21,10 часа - "Осъдените запяха: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" и бяха разстреляни: Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Георги Минчев и Антон Попов." – от полицейския протокол.

23 юли...

На този ден прекланяме глава пред доблестта. На този ден прекланяме глава пред саможертвата. На този ден ние отдаваме почит на всички разстреляни, обезглавени, обесени, избити, безследно изчезнали в годините на съпротивата, в борбата срещу фашизма.

Вината на погиналите е една: те не приемат "новия световен ред", налаган с разправа, танкове и концентрационни лагери. Те искат спокойни дни и хляб за децата си. Спокойни дни и хляб за всички деца по света. За бъдещите хора. За нас...



Сватбата на Антон

Започва вече сватбата, Антоне!
Сега смъртта е
тука кум,
но вместо шепа празнични бонбони,
ще хвърля тя
куршум
подир куршум,
но вместо с мелнишко червено вино,
ще пълни чашите със твойта кръв
да вдигат тост сватбарите във синьо
за здравето на българския лъв.
До теб стои невеста и вдовица,
до нея – ти,
и жив,
и умъртвен.
Целувай вече тъжната си птица.
И майка си.
И утрешния ден.

С тромпетите на пушките отсреща
сватбарите се стягат за хоро.
След малко сватбените бели свещи
ще изгорят от скръб
над твоя гроб.

И неродени вечно ще останат
едно момиче
и едно момче-
една мечта, докрай недомечтана,
една любов без люлка и звънче.
Но пак вдигни очи. И пак се радвай.
Ще те запомни този сив тунел!
Страхливец никога не вдига сватба,
когато го отвеждат
на разстрел!

***

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

Никола Вапцаров
14 ч. – 23.07.1942 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар