събота, 7 юли 2012 г.

Селски бунт в Хондурас



В българската преса беше публикувано следното съобщение: Хиляди селскостопански работници са окупирали 120 хиляди декара в различни райони на Хондурас като част от спор със земевладелци и правителство, предаде АП. Активисти на протеста заявиха, че завзетите парцели са държавна собственост и съгласно законите на латиноамериканската страна дребните фермери имат право да ги обработват. Едрите земевладелци обаче твърдят, че са купили земята от правителството. През последните години споровете за земя между дребните фермери и едрите земевладелци в северната долина Агуан в Хондурас доведоха до смъртта на десетки селяни.

ПРИПОМНЯМЕ: В края на юни 2008 г. беше извършен военен преврат в Хондурас. Реакцията в страната свали законно избрания президент Мануел Селая и постави на негово място диктатора Роберто Мичелети. Селая беше арестуван и изгонен от Хондурас. Превратаджиите твърдяха, че той е искал да узурпира властта, предлагайки да се свика референдум за промяна на конституцията, която дава право на президента само на 1 мандат. Но всъщност тези, които нарушиха конституцията, бяха именно пучистите. Селая не се предаде, а продължи борбата за възстановяване на справедливостта. Зад него застана народът на Хондурас, който организира стачки и многохилядни демонстрации в защита на своя президент. Много от тях завършиха с полицейски репресии, дали няколко убити и десетки ранени. 

По всяка вероятност зад преврата стоят САЩ. Те отказаха официално да окачествят случилото се като държавен преврат, а призоваха за „диалог между двете страни”! Основната опозиционна сила – „Демократически граждански съюз на Хондурас”, представляващ коалиция от буржоазни, клерикални и интелектуални организации, получаващи долари от „Агенцията на САЩ по международно развитие” (USAID) и от „Националния фонд за демокрация” (NED) с цел „демократизиране на Хондурас”, беше единствената политическа сила в страната, която приветства преврата и която обяви неговите извършители за „спасители на демокрацията”. Трябва да се знае също и че активизацията на подобни „демократи” има своите материални предпоставки – новият президент на САЩ Обама поиска в бюджета на страната за 2010 г. да се включат $320 млн. за „развитие на демокрацията” в Латинска Америка – толкова пари Буш не е отделял от бюджета за целия 8-годишен период на неговото управление – явно сега Обама иска да навакса, активизирайки вмешателството на Вашингтон в Южна Америка, а оттук и активизирайки силите на реакцията. Също така, влиятелни капиталисти от САЩ са получили отказ от Селая да приватизират водещи държавни компании в Хондурас – очевидно и те са имали интерес от насилствената промяна. Освен това не бива да се забравя, че съветник на държавния секретар Хилари Клинтън е Джон Негропонте – бивш посланик в Хондурас, известен с това, че през 80-те години е отговарял за подготовката на „ескадрони на смъртта”, съставени от „контраси”, които да се бият с левите сили в Централна Америка и по-специално – срещу сандинистите в съседна Никарагуа. Но ключов аргумент в полза на твърдението, че САЩ стоят зад преврата, е наличието на тяхна военна база в Хондурас – Сото-Кано. Тя е създадена през 1954г. първоначално с цел организация на преврата в Гватемала (извършен през същата година); впоследствие, през 80-те години в Сото-Кано са се подготвяли операциите на контрасите в Централна Америка – финансирани от ЦРУ и ръководени от Джон Негропонте. Тъй като наличието на такава военна база е в разрез с конституцията на Хондурас (съществуването й е било възможно досега поради продажността на държавните ръководители на бедната централно-американска страна), избирането на един прогресивен ляв президент като Селая е било заплаха за нейното по-нататъшно съществуване. Опасенията на Вашингтон са се оказали основателни – на 31 май 2009 г. Селая обяви, че базата ще бъде превърната в международно гражданско летище. Само 4 седмици по-късно – на 28 юни, президентът на Хондурас беше насилствено свален от власт от военните – тренирани в Сото-Кано, финансирани и ръководени от Вашингтон. Въпреки това, съдбата на Селая, който получи международна подкрепа от цялата прогресивна общественост, съдбата на демокрацията в Хондурас, е в ръцете на народа –– от неговата сплотеност и воля за борба зависи дали ще съумее да защити своя законно избран президент, да защити демокрацията в една от най-бедните страни в света.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар