сряда, 12 септември 2012 г.

Мадлен


Една тъжна история по действителен случай


Мадлен била красива жена, много красива.
Отишла на профилактичен преглед и…Открили й най-тежката болест. В България лекарите я объркали.
И тя тръгнала за Париж - да, сетната надежда крепи човека….
Разпродала всичко, само и само да се излекува.
Докато имала пари, докато разпродавала на безценица имотите си в България, а тя била взела доста имот
и от реституцията, всичко вървяло горе-долу добре. Е, колко добре в нейната ситуация, особено след почти фаталната грешка на лекуващия я в България лекар, но все пак.
Позакрепнала се, тръгнала из очарователния град, пълен с толкова живот…
И Мадлен почти повярвала в чудото.
Но изведнъж, в момента, в който за първи път споменала, че е свършила вече с парите, около нея настанала… тишина.
Да, тишина.
Нямало ги, изчезнали вдън гори Тилилейски спасителните телефонни обаждания на няколкото шефки на асоциации, които й помагали по един или друг начин, изчезнали и преводачите, с които ходела до болницата – да, вече нямала пари Мадлен, нямало и демонстрация на … човещина…
След няколко дни и лекуващият я лекар, французин, направо й казал:
- Вие тук повече не може да стоите. Трябва да се върнете в България!
Не че не очаквала подобни думи, но така казани - изведнъж и без капчица чувство, те я разлюлели, едва поела дъх – Господи, ами сега какво да прави? Сам сама, без никой в този огромен, красив Париж, градът на нейната последна надежда, който сега изведнъж станал толкова студен…
Набрала кураж – потърсила в чантата си онова листче, което тя отдавна пазела като скъпоценно и се обадила на един богат, ама много богат българин, шеф на асоциация, за когото тя била чела, че помага на изпаднали в беда българи. Това бил нейният последен шанс. За още една глътка живот…
Набързо, на пресекулки, болката вече била огромна, Мадлен разказала на господина за своята орисия.
- Моля Ви, като на Господ Ви се моля, отпуснете ми поне мъничка сума за хотел, защото съм на улицата, а искам да изкарам поне още една процедура, много ме боли, моля Ви!
Думите отсреща я вледенили и … довършили.
- Вашият случай, а и Вие самата не се вписвате в предмета на дейност на моята асоциация. Съжалявам.
Кратко, ясно и …студено. Много студено.
И й затворил телефона
На другия ден Мадлен се върнала в България.
След седмица починала.
След месец пък аз, разказвачът все на тежки, негативни истории, случайно попаднах на предаване по една нашенска телевизия, в което гостът усмихнато разказваше на колко много български емигранти е помагал, а и продължава да помага чрез своята асоциация…
Гледах, нищо не виждах, а сърцето ми плачеше…
Досещате се кой беше гост в това телевизионно предаване, нали?
Да, познахте…

Париж, септември 2012

2 коментара: