ВНИМАНИЕ!! САЩ искат да разпалят огромна война в цяла Източна Европа

Цяла банда американски военни, дипломати и политици разработват план за разпалването на войната в Украйна и превръщането й в огромен конфликт в Източна Европа. Това стана ясно от изтекъл доклад и информация за готвено доставяне на американско оръжие на Киев, който „Ню Йорк Таймс” публикува. Американският кошмар се ражда от успешното настъпление на опълченците в началото на 2015 година, който вещае провал за инсталираното неолиберално-фашистко украинското правителство. Става ясно, че САЩ са готови да предизвикат намесата на Русия в един все по-задълбочаващ се конфликт. Препечатваме целия текст, който българските медии предадоха със сериозни съкращения – даже от този официален източник се вижда жестокото лице на американския империализъм, непризнаващ граници в създаването на агресии и подтискане на чуждите народи. В типичния си стил политиците на Вашингтон не признават правото на източноукраинския народ да не се подчини на незаконната власт в Киев (дошла на власт именно с американска помощ, вкл. 5 млрд долара за фондации и фашистки банди от 2004 г. насам), да се отдели и живее в мир. Вместо това се стоварва цялата вина върху Русия, чиито сънародници ежедневно биват убивани от снаряди, бял фосфор и мини на укранската армия, неща, които медиите, включително и българските, позорно прикриват и омаловажават. Както е известно, към момента единствено Русия оказва значителна хуманитарна помощ на бедстващото население в Донбас и приема бежанци както от местата на бойни действия, така и от официална Украйна, чиито младежи бягат от мобилизацията на фашиста Порошенко. За същата армия на Украйна САЩ се готвят да предоставят 3 млрд долара (!) за очевидно значително количество нападателни ракети, бронирани хамъри, нови радари и т.н. и се надяват НАТО в лицето на Великобритания и Канада плюс източноевропейските васали Полша и прибалтийските държави да ги последват в осъществяването на доставки за Порошенко. Със сигурност в американските планове влиза и България – за доставки, за изграждане на бази и за цялостното й вкарване в конфликта.

Подпалваната от САЩ и НАТО война е на път да погълне цяла Източна Европа, на път е да въвлече България в жесток конфликт, изгоден единствено на американския империализъм и Запада, на техните български слуги. Ние, младите хора на България заедно с целият честен български народ трябва да спрем използването и участието на нашата родина за интересите на НАТО и богатите западни корпорации.

НЕ на чуждите бази, НЕ на американско-натовската война, долу фашисткото украинско правителство. НА БОРБА СРЕЩУ АГРЕСОРИТЕ!

Ето пълната статия на „Ню Йорк Таймс” (с допълнения в скобите):

Официални служители твърдят: САЩ обмислят да доставят на Украйна оръжия

Майкъл Гордън и Ерик Шмит, 1 февруари 2015 г.

ВАШИНГТОН – С напредването на атаките на поддържаните от Русия сепаратисти в Украйна, военният командващ на НАТО ген. Филип Брийдлав сега подкрепя доставянето на отбранителни оръжия и оборудване на обсадените киевски сили. Днес служебни американски лица казват, че тази позиция изглежда си пробива път и сред редица чиновници от администрацията и армията.

Президентът Обама не е взимал решения за доставянето на подобна помощ от смъртоносни оръжия досега. Но след серията от бойни отстъпления, които претърпяха украинските сили през последните седмици, администрацията на Обама гледа по нов начин на въпроса за военна помощ.

Според запознати, държавният секретар Джон Кери, който планира да посети Киев този четвъртък (5 февруари) е готов за нови обсъждания за доставката на смъртоностна помощ, същото важи и за генерал Мартин Демпси – командващият Обединените началник-щабове. Скоро напускащият длъжността си военен министър Чък Хегел подкрепя изпращането на отбранителни оръжия за украинската армия.

Чиновници казват, че през последните месеци съветничката на Обама по националната сигурност Сюзън Райс е била против осигуряването на смъртоностна помощ. Обаче отблизо запознат с нейните схващания твърди, че Райс сега е готова да преразгледа отношението си.

Белият дом се опасява, че осигуряването на отбранителни оръжия могат да накарат президента на Русия Владимир Путин да рискува, затова към момента американската помощ е ограничена до „несмъртоностни” предмети. Те включват бронежилетки, очила за нощно виждане, комплект инструменти за първа помощ и инженерно оборудване.

Темата за американските отбранителни оръжия отново се обсъжда, след като икономическите санкции срещу Русия се провалиха като мярка, която да разубеди Русия от изпращането на нейно тежко въоръжение и военни в Източна Украйна. (самата укранска власт и министърът на отбраната признаха, че в Източна Украйна няма руски военни, обаче явно за САЩ тази лъжа е дотолкова нужно оправдание за намесата, че те няма „да повярват” и на собствените си марионетки!!- б. п.)

Говорителят на Съвета за национална сигурност Бернадет Мийн каза: „Въпреки че нашият фокус остава намирането на решение по дипломатически път, ние винаги разглеждаме и други методи, които ще разширят възможностите за договаряне на решение по кризата”.

Очаква се този понеделник осем бивши високопоставени американски служители да излязат с независим доклад, който ще разпали по-широк дебат по политиката за Украйна. В доклада ще се настоява САЩ да изпрати отбранителна техника на Украйна на стойност 3 милиарда долара, включваща противотанкови ракети, разузнавателни безпилотни самолети (дронове), бронирани хамъри и радари, определящи местонахождението на вражеските ракетни и артилерийски остановки.

В изготвянето на доклада участва бившата високопоставена служителка на Пентагона Мишел Флорной, която е фаворит за военен министър на кандидатката за президент Хилари Клинтън [съпругата на бившият президент-демократ Уилям Клинтън]. Други автори на предложението са: пенсионираният адмирал и бивш военен командир на НАТО Джеймс Ставридис и Иво Далдер – американският посланик в НАТО от първия мандат на Обама.

„Западът смята да усили възпирането в Украйна при всяко подновяване на главните нападения на опълчението. Това се планира да стане чрез покачване на рисковете и цената за Русия” (директна готовност за огромна война!!) , се казва в доклада. И допълва: „Това изисква доставянето на пряка военна помощ – в много по-големи количества от сега, включително на смъртоносни отбранителни оръжия”.

В своето „Обръщение до нацията” през януари Обама отбеляза, че въведените от САЩ и съюзниците санкции са ранили руската икономика.

Но американските власти признават, че Русия многократно е нарушила споразумението, постигнато в Минск миналия септември (Украйна обаче не го е нарушила – изстрелваните от нея снаряди по мирното население за САЩ сигурно са част от примирието!!- б. п. ). То призоваваше за незабавно примирие в Украйна, отстраняването на чуждите сили и установяване на договорки за осигуряване на следене и зачитане на украинско-руската граница.

През последните седмици Русия доставя по море голямо количество тежко въоръжение в подкрепа на офанзивата на сепаратистите в Източна Украйна. Според западни служители, това включва танкове Т-80 и Т-72, залпови ракетни системи, артилерия и бронетранспортьори (обаче доказателства за това явно няма, защото ако имаше – Вашингтон щеше вече да е проглушил света?!- б.п.).

Някои от тези оръжия са твърде сложни, за да бъдат използвани от набързо обучените сепаратисти, твърди западен представител. Така НАТО изчислява, че офанзивата на сепаратистите се подкрепя от около 1 000 руски военни и разузнавачи. Укранските власти настояват, че броят им е много по-голям. (Настояваха до онзи ден, когато признаха, че руските военни в Изт.Украйна са просто мираж!- б.п.)

С помощта на руснаците сепаратистите завзеха летището в Донецк и напират при селището Дебалцево, което е разположено недалеч от важен ж.п-възел.

От НАТО заявяват, че през последните месеци сепаратистите са превзели нови територии, възлизащи на 500 квадратни километра. По преценка на високопоставени западни представители цел на Кремъл е да замени Минското споразумение с документ, който ще е по-благоприятен за интересите на Москва и ще предостави на сепаратистите икономически по-жизненоспособен анклав.

Дебатите на администрацията се изтъкват от серия високопоставени служители на Пентагона, администрацията и западни политици и понеже говорят за информация от закрити обсъждания, разкритията им са анонимни.

Говорител на генерал Брийдлав отказа да коментира становището му относно доставката на отбранителни оръжия, а темата се държи затворена от официалните служители на САЩ в скрити и поверителни обсъждания.

Говорителят на флота капитан Грегори Хикс каза: „Генерал Брийдлав многократно е заявявал своята подкрепа за намиране на дипломатическо решение, а също и взимане на практически мерки за подкрепа на правителството на Украйна в борбата му срещу поддържаните от Русия сепаратисти”. В същото време източник от Пентагона, запознат с разбиранията на генерал Дъмпси и адмирал Джеймс Уинефелд, заместник-председателят на Обединения щаб на началник-щабовете, разкрива, че според тях темата за отбранителните оръжия трябва да се върне за преразглеждане.

„Един всестранен подход е оправдан и ние се съгласихме, че отбранителната техника и оръжия са част от това обсъждане”, заяви лице от Пентагона.

За Путин, който отрича на руски войски да им е заповядано да се бият в Украйна, руските загуби остават много чувствителна и деликатна тема.

Докладът на г-жа Флорнои и другите лица настоява, че САЩ и съюзниците им трябва извлекат изгоди от този факт, като разубеждават руснаците и сепаратистите от разширяване на офанзивата им.

Както изтъкна Флорнои в интервю: „Един от най-добрите начини за предотвратяване на руска помощ за бунтовниците, които взимат нови и нови земи и увеличават сблъсъците, е да се увеличи цената, която Русия и нейните заместители ще трябва да понесат”.

Докладът отбелязва, че сегашният запас в украинската армия на противотанкови ракети е отпреди поне две десетилетия и повечето от тях са негодни за употреба. Ето защо се препоръчва САЩ да доставят на украинската армия леки противотанкови ракети, сред които могат да се включат и противотанковите ракети FGM 148 Джавелин.

„Най-важното е”, добавя Флорнои, „да дадем на украинците средства за спиране на бронетанковите нападения на руснаците и подкрепяните от тях сили, като ги застрашим още в придвижването им”.

Администрацията на Обама вече осигури радари, които локализират вражеските минохвъргачки. Сега в доклада се настоява САЩ да дадат и радари, които могат да установят местонахождението на дългобойните ракети и артилерийски огън. Това е важно, защото според докладчиците, 70% от украинските военни загуби са дело на вражески ракетен и артилерийски обстрел.

Украйна се нуждае от разузнавателни безпилотни самолети, особено след като армията спря полетите над Източна Украйна, поради използваните от сепаратистите ракети „земя-въздух”, дадени им от Русия.

Пак в доклада се настоява САЩ да доставят военна комуникационна техника, която да е неуловима за руското разузнаване.

Ако САЩ вземат инициативата в доставянето на отбранителни оръжия, могат да се включат още Полша, балтийските държави, Канада и Великобритания.

Докладът е съставен съвместно от: Атлантическия съвет, института „Брукингс” и Чикагския съвет за външни работи. Други участващи високопоставени чиновници са: Строул Талбот, бивш заместник-държавен секретар от кабинета на Клинтън; Чарлз Уалд, пенсиониран генерал от ВВС и бивш заместник-командир американското Европейско командване; бившият служител на Пентагона Ян Лодал; и двама бивши американски посланици в Украйна – Джон Хербст и Стивън Пифър.

ИЗТОЧНИК

Ирландска националноосвободителна армия (Irish National Liberation Army)

Ирландската национална освободителна армия (INLA) е създадена на 10 декември 1974 г. и е активна до август 1998 г. Повечето от първоначалните участници на движението идват от Sinn Fein и (Р)IRA. ИНОА, която първоначално използва името Народна освободителна армия (PLA), също използва и други имена за прикритие, включително Народна републиканска армия (PRA), е радикална революционна група, бореща се за премахването на британските войски от Северна Ирландия и обединение с Ирландия. Целта на ИНОА е да направи от 32-те области на Ирландия социалистическа република. Организацията е била въоръжено крило на Ирландската републиканска социалистическа партия.

Дейност

Признавайки, че националното освобождение и социализмът не могат да се постигнат чрез военна победа на партизанските сили в национална кампания за освобождение, Ирландската републиканска социалистическа партия защитава правото на революционните сили да използват партизански тактики, когато те са полезни за постигането на целите. Партията също признава, че не съществува никакъв парламентарен път към социализма и не участва в избори, но е готова да използва парламентарна политика и има щаб като средство за пропаганда, и там където е възможно, помага на работническата класа да се самоорганизира, за да постигне непосредствените цели.

Ирландската републиканска социалистическа партия обвинява (Р)IRA в убийството на Шеймъс Костел, първият председател на партията, през 1977 г. Няколко активисти на Ирландската републиканска социалистическа партия са убити през 1980 г. в хода на специална операция, извършена от британските спецслужби SAS (“Special Air Servises”), действащи под прикритието на нелегални лоялистки групи.

Партията подкрепя гладната стачка на арестуваните републиканци в края на 70-те и началото на 80-те години. Някои от жертвите на гладната стачка са доброволци от ИНОА (Патси О'Хара, Кевин Линч, Майкъл Дивайн).

През 1980-те години ИНОА продължава да атакува британските окупационни сили в шестте графства, както и да извършва военни акции, които характеризират нейната политическа линия, като например: бомбандиране на радарната станция Маунт Габриел близо до Корк, Ирландия и убийството на членове на въоръжени лоялистки групировки (например, Джон МакКийг от организацията Red Hand Commando).

През 1987 г. някои бивши членове на ИНОА, по-рано осъждани за престъпления, нападат ИНОА. Нападателите се наричат Освободителна организация на ирландския народ. Убиват началника на снабдяването и офицер от личния състав на ИНОА. Впоследствие ООИН прекратява съществуването си.

През август 1994 г. ИНОА подкрепя политиката на "отказ от първия удар" и спира атакуващите военни действия, но продължава да отговаря на военните акции на RUC (Royal Ulster Constabulary - Кралска полиция на Ълстър).

С постигането на Good Friday Agreement ИНОА престава да подкрепя политиката на "отказ от първия удар". На 27 декември 1997 г. е убит Били Райт, лидер на лоялистката терористична организация LVF (Loyalist Volunteer Forces – Лоялистки доброволчески сили), който се намира в затвора под строг режим. Убит е от трима затворници от ИНОА. Вечерта на същия ден започват безредици в Портадаун и други градове, по време на които лоялистки банди горят автомобили и атакуват полицията с коктейли Молотов. В отмъщение за убийството на Райт трима мъже откриват огън на 28 декември пред хотел Гленганън и убиват 45-годишния Шеймъс Дилън, бивш член на ИРА. Трима други са ранени, включително 14-годишно момче. LVF поема отговорност за нападението и за последващата атака в новогодишната нощ, когато в бар в Северен Белфаст е смъртоносно ранен Еди Трийнър (31 години).

Численост

Няколко десетки участници плюс няколко стотин симпатизанти.

Места на действие

Северна Ирландия, Република Ирландия, Великобритания и Европа.

Външна помощ

Получават подкрепа от няколко различни групи и различни страни. Участниците се подготвят и получават оръжие от Либия и Организацията за освобождение на Палестина. Също са заподозрени в получаването на парични средства и въоръжение от симпатизиращи на организацията хора от Съединените щати. Стилът на провеждане на операции е сходен с този на баската групировка ЕТА.

Космополитизмът - престъпление срещу човечеството

Сред различните видове космополити от лагера на социалистите отекват буржоазно-либерални кръгове, където идеята за космополитизъм е добре развита и се приема твърдението, че социализмът в световен мащаб обезателно ще доведе до смесването и създаването на единна хомогенна популация. В наши дни почти навсякъде се доказва обратното, че народите по света не искат да се унищожи човешкото разнообразие. Те характеризират безродното човечество като утопия.

За това пишат и политически деятели от началото на миналия век, това е било ясно още тогава. За пример можем да представим откъс от статия на Луначарски, който е руски писател, революционер, публицист, идеолог на социализма.

"Погрешно се говори за "социалистическо изравняване" и за триумф на безцветния космополитизъм при победа на пролетариата. Не, новото общество ще даде възможност за безкрайно разнообразие по отношение на природата на всеки народ. То ще унищожи умъртвяващата, механична сила на държавата, то ще убие животинските, канибалски инстинкти, които подбуждат насилственото обезличаване както на отделни хора, така и на националности. Отделната личност никога няма да достигне такава свобода и оригиналност, както в социалистическото бъдеще, нацията никога няма да чуе собствения си глас в хора на човечеството с такава сила и самобитност, както ще бъде при социализма.”

Приемаме едно от най-популярните и точни определения. Космополитизмът е реакционна буржоазна идеология, която отхвърля националните традиции, култура, патриотизъм, отрича националния (в контекста на етничност) суверенитет. Космополитизмът по своята същност е чужд за живота и интересите на своя народ, той е идея враждебна към цялото човечество. Това е преклонение пред буржоазна култура, развита в космополитни кръгове, неразбиране на великите ценности на българската или друга национална култура. В своето необуздано желание космополитите доказват, че културата на български народ е "надживяла своята необходимост и няма нужда от нея". Подобни деятели проявяват своята антинародна същност, това са хора "без род и племе".

По повод обединението на етническите идентичности и отказа от своя култура в полза на империалистическото държавно развитие, говори още през 19 век родоначалникът на руската, народническа, социалистическа идея, известният публицист и революционер Александър Херцен:

"Смятате ли вие, писатели, публицисти, професори, които все още не сте осъзнали, че изглаждането и уравняването на всички националности води до потенциална смърт на човешката личност? Наистина ли не знаете голямата тайна на помазването на държавата чрез силата, на която и евреи, и мюсюлмани могат да управляват религиозната съвест на своите руски роби? Къде живеете вие, на коя планета? Идеалът на чиновника не познава родство. Или вие смятате, че руснаците трябва да бъдат с нежно сърце? Нашето правителство не обича националностите и винаги се опитва да ги унищожи. Различните племена биват разбити и е видно, че на правителствения стомах е по-лесно да усвоява смесена кръв, която има по-малко духовитост." (Освобождение на селяните в Русия и полското въстание. "Колокол", Лондон, 1865].

Космополитизмът е презиран от времето на своето създаване. В наше време той е пряк инструмент на световната капиталистическа реакция, която се стреми максимално да обезличи и да изглади според своите нужди цялото човечество - по пътя на тази химера всички свободни и непокорни народи, самобитни култури и разнообразието на човечеството, са мощна бариера срещу създаването на тотално поробване на всемогъществото на цялото човечество. Преклонението и съдействието по отношение на тази отвратителна, античовешка идея от страна на  космополитите може да се счита като престъпление срещу човечеството.

Интервю с Колдо Ландалузе

- Разкажи накратко за себе си и за това, с което се занимаваш.

- Аз съм журналист и писател.

- Разкажи ни кои са баските и с какво се отличават от своите съседни народи?

- Днес историята на баските и техният произход са забулени в голяма загадка.

Не знаем много за произхода си. Например, някои историци твърдят, че нашият произход е свързан с Източна Европа. Има много различни предположения, но без никакви сериозни аргументи - има твърде малко изследвания по този въпрос.

Малкото, което е известно към днешна дата е нашият език, Еускера (Euskera), който е най-старият в Европа. Но различията между баските и другите националности в Испания са очевидни - език, обичаи, култура... Особености, които са се запазили с векове.

”Герника” - известната картина на Пабло Пикасо, нарисувана след бомбардировките над един от свещените баски градове по време на Гражданската война в Испания

С триумфа на фалангистите (испанските фашисти) по време на Гражданската война в Испания, на нашия народ се оказва мощен натиск.

Всичко започва с бомбардирането на Герника - това е първата в света бомбардировка срещу цивилно население, и една от най-страшните страници в историята на Страната на баските. В допълнение към физическото унищожаване и насилието срещу нашия народ, фалангистите злоупотребяват и с нашата култура - ние не можем да говорим на родния си език, нашите традиции са забранени.

- С какви методи баските политически сили се борят за независимост от Испания?

- В момента използваме специфична тактика - тактика на политическа борба, която започна след края на въоръжената съпротива на ЕТА (ЕТА, Euskadi Ta Askatasuna - "Баско отечество и свобода", организация на леви националисти). След "прекратяването на огъня" се проведоха регионални избори, в които взеха участие леви баски националисти, обединени в единна политическа партия. Сега политическа партия BILDU (Euskal Herria Bildu) подкрепя политическия диалог между ЕТА и Испанското правителство. Това е резултат от миналогодишното събитие в Сан Себастиан (курортен град в Страната на баските), когато на преговорите в присъствието на международна група от посредници, в лицето на Брайън Курина и бившият Генерален секретар на ООН Кофи Анан, и двете страни в конфликта се споразумяха за мир в бъдеще.

- Разкажи за политическата ситуация в Страната на баските и нейното разположение.

- Страната на баските се намира между Испания и Франция. Има уникално географско разположение. Много населени места в Южна Франция говорят на нашия език, защото са принадлежали към Страната на баските. Те са били част от Страната на баските след падането на кралство Навара (става дума за кралството, намиращо се в Северна Испания, от двете страни на Пиренеите - южната част е превзета от испанците през 1513 г., а северната - от французите през 1589 г.). Испания никога не е било единно кралство до този момент, докато католическите крале не прогонват мюсюлманите от Иберийския полуостров (по време на Реконкистата), и след това завладяват независимите територии.

И тогава, и сега, Страната на баските страда от репресиите на испанското правителство.

При Франко левите политически партии са забранени, а техните последователи са преследвани. За да се потисне ЕТА, испанското правителство създава специална военизирана група - GAL (Grupos Antiterroristas de Liberacion). Демокрацията в Испания е "особена" демокрация, ако знаете какво имам предвид. Между другото, сегашният крал на Испания получава своя статус благодарение на фашисткия диктатор Франсиско Франко, а много членове на управляващата партия принадлежат към крайнодясното.

Сега в Страната на баските е спокойно - хората чакат, но не знаят какво ще се случи в бъдеще. Безусловно, продължителната политическа криза засегна всички сектори на населението - почти няма безразлични.

- Искаме да знаем повече за левите в Испания и Страната на баските. Какво можеш да ни кажеш за тях? Развиват ли се и в какво направление?

- Последната икономическа криза значително укрепи левите в Испания.

Левите сили дълго време бяха разбити и тормозени от поредица скандали, но сега Обединената лява партия, събираща различни движения в Испания, набира гласове.

- Каква е целта на национално-освободителната борба на баските? Не се ли боите, че в случай на успех ще попаднете в ситуация на икономическа блокада? Страната на баските е заобиколена от Европейския съюз. Стремите ли се към него, ако Страната на баските бъде свободна?

- От декларацията за правата на човека: "Всеки човек има право свободно да определя своето бъдеще".

Ние не се страхуваме. Испания се страхува, защото ако Каталуния и Страната на баските получат независимост, то това означава, че тя губи голяма част от развитите си икономически региони, които са основа на "националната икономика". Пред очите ни е примерът Шотландия. Всъщност, голямата държава се страхува от подобно нещо.

- Не смяташ ли, че националното освобождение на баските, както и на всички потиснати етнически групи от "първия свят", е възможно само чрез социална борба, а не чрез национално-освободителна, която води до създаването на собствен "национален" апарат на потисничество?

- Много често, когато става въпрос за национализъм, мнозина го асоциират с потисничеството на един народ от друг народ.

В Страната на баските повечето леви сили са в BILDU. Да, вярно е, че тя е националистическа коалиция, но нейната основа е социализъм, и ние никога няма да позволим на нашия народ да се издига за сметка на друг.

- Вярно ли е, че баски анархисти участват в общ политически блок в борбата за независимост? Какви са ползите на анархистите от баската държава?

- Въпреки някои политически различия между анархистите и ляво-националистическото крило, баските са обединени много.

- Може ли да се каже, че анархисти, марксисти и националисти са обединени в единен политически блок?

- Да, така е. Като цяло е вярно. Разликата е в отделни въпроси.

- Какво представляват левите в Страната на баските? Към кое течение на марксизма се отнася мнозинството?

- След известно време марксистите, троцкистите, маоистите, ленинистите, анархистите загърбиха различията си и стигнаха до окончателно разбирателство. Позволете ми да ви напомня, че марксистите, социалистите, левите националисти все още не са добре дошли в Испания. В момента много лидери са в затвора заради това, че отстояват своите идеи.

- Какво включва дейността на левите? Как е устроена?

- Най-добрият отговор на този въпрос е нивото на демонстрации по улиците на Страната на баските, което е доста високо. За щастие, има висок стандарт на организирана съпротива, което е отличителна черта на баските.

- При вас има ли социални центрове и скуотове? Какво представляват те?

- Да, има много центрове, макар че се прочистват от полицията. Този модел, който съчетава либертарни леви идеи с анархизъм, е доста изгоден. Това ги плаши. Мисля, че това е положителен модел на управление.

- Какво бихте направили, ако държавата започне активна борба срещу левицата с военна техника, бъде забранена литература и т.н.? Реално ли е това за съвременна Европа?

- Испания не може да си позволи този лукс. Те се опитаха да го направят през годините, но това е непосилна задача.

В момента най-добрата и най-силната икономическа инфраструктура на Испания се намира в Страната на баските. Налице е и най-ниската амортизация в цяла Испания. Ние не се страхуваме, Испания се страхува от нашата независимост. Много испански генерали са предлагали да превземат Каталуния и Страната на баските - може би единственото, което могат да направят е да ни държат под робство. В Испания демокрацията се основава на църквата и армията.

- Какво представлява баският антифашизъм след смъртта на Франко? Актуален ли е? Какви са целите, които си е поставил?

- Определено е актуален. Въпреки смъртта на Франко, много от членовете на испанските партии продължават да споделят крайнодесни възгледи. Трябва да се направи политическо преобразуване в Испания - необходимо е. Дори и днес много хора в Испания са фашисти. Антифашистките групи ги спират до някаква степен, за да не прераснат в нещо повече.

- Има ли в Страната на баските политически партии, които подкрепят фашистки идеи? Има ли баски сред такива групи?

- Да, разбира се. Баските фашисти подкрепят фашистките партии, които защитават интересите на Испания. Независимо от факта, че фашизмът е скрита формулировка на "имперския национализъм", програмите на UPyD (Unión Progreso y Democracia) и PP (Partido Popular) съдържат много откровени фашистки елементи.

- Може ли да се каже, че баските леви националисти са едновременно и интернационалисти? Как виждате национализма и интернационализма?

- Абсолютно е вярно. Това не е краен (шовинистичен) национализъм. Ние уважаваме и се стремим да запазим културата си, докато интернационалното обединение е жизнено необходимо.

- Анархистите във вашия регион поддържат ли тези възгледи?

- Различните течения анархисти често спорят по идеологически причини с партиите на левите националисти, но за щастие днес много анархисти стигат до същите позиции.

- Смяташ ли, че ЕТА окончателно приключи въоръжената борба?

- Да, сигурен съм.

Бойци от ЕТА в едно от видеообръщенията си

- Защо бойците от ЕТА понякога използват бели маски? Това означава ли нещо?

- Просто за разнообразие. Понякога използват бели маски, понякога черни, но никога това не означава капитулация. ЕТА не си е и помисляла да се откаже от освободителната борба. Тя не спира да действа, а просто се променя. Сега организацията чака политически маневри от страна на Испания.

- Какво е политическото крило на ЕТА? Вярно ли е, че военното и политическото крило в различни периоди е било съставено от хора с различни политически убеждения?

- Не е имало явно сътрудничество, но със сигурност "подземното" крило на организацията е подкрепяло възгледи, близки до официалната позиция на ЕТА.

Впоследствие много от тях станаха политици. И за да бъда честен - в ЕТА винаги са се уважавали хората от различните течения на лявото.

- Кои са съюзници на ЕТА?

- На този въпрос може да ви отговори само ЕТА.

- Как стои въпросът за етническата принадлежност и културата според членовете на ЕТА? Кое е на първо място?

- На първо място е защитата на културата, езика, но това не означава изключителна идентичност.

Националистическият лидер и големият ляв политик на име Арналдо Отеги, който в момента се намира в затвора заради защита на нашата страна, заявява: "Баски не е този, който се е родил в Страната на баските. Баски е този, който живее в Страната на баските и се чувства като част от тази страна".

Това не е етническо или расово безумие, това е нещо повече. В противен случай би било отвратително.

- Какво можеш да кажеш за Bases Autonomas, Frente Nacional de la Juventud (фашистки групировки, прикриващи се под лява риторика) и други подобни движения? Дали наистина са били свързани с левите идеи и левите лагери или просто са искали да привличат аудитория?

- Относно сътрудничеството... Има редица "подземни" организации, където млади анархисти се подготвят за сблъсъци с неонацистите. Бъдейки готови, левите пристъпват към плътно "сътрудничество" с "анархонацистите".

Обикновено такива неща се случват по футболните стадиони. Противопоставянето е по футболните стадиони на Испания, но не и в Страната на баските, където практически няма организирани нацистки групировки.

Салвадор Дали и испанският фашистки диктатор (каудильо) Франсиско Франко

- В минали разговори (има се предвид в лични разговори) ти спомена, че Салвадор Дали, известен в целя свят художник, е фашист. Разкажи ни малко повече за него.

- Салвадор Дали е испански интелектуалец, който от самото начало подкрепя Франко в гражданската война. През 1948 г., връщайки се в Испания, остава в Порт Лигат, в околностите на Кадакес, и оттогава се появява многократно и публично показа дълбокото си уважение към фигурата на Франко. Отношенията между Дали и Франко винаги са били сърдечни: не забравяйте, че през 1964 г. правителството на Франко връчва на Дали Голям кръст на Ордена „Изабела Католическа”, а през 1972 г. дава своя труд на испанската държава. Имайте предвид също, че през 1920-те години живописта е една от най-големите страсти на Франко. Дали пламенно хвали Франко, наричайки го "свят човек".

- Спомняш ли си нещо от режима на Франко? Какво можеш да кажеш за него?

- Да, и за щастие много малко.

Като дете родителите ми ме изпратиха в училище, в което да уча родния си език. Разбира се, това беше забранено.

Сега Франко е мъртъв, но той ни остави наследството си, и ние не одобряваме безсмъртието му. Неговото наследство са полицейските участъци, в които продължават да се изтезават бойци за свобода.

Източник: libfront.org

Украинското правителство губи своята война. Ето причините!

Ерик Зюс

Global Research, 30 януари, 2015

На 27 януари министърът на отбраната на Украйна излиза със заглавието „Бунтовниците продължават да търпят загуби” и съобщава, че 4 хеликоптера и друга техника на „бунтовниците” са унищожени в сражение. Но твърдението не е подкрепено с никакви доказателства.

Два дни преди това медията Kiev Post (също проправителствена) открито изразява становище, че „Украйна прикрива свои унищожителни загуби при щурма на проруските бойци” и съобщава за „Най-зле пазената тайна на Украйна – тази на драстично занижаване на загубите на украинската армия”. Разкриват се подробностти за обидната незаинтерсованост на правителството за състоянието на пращаните от него в битка войници. Дава се пример за задръстването на обикновени цивилни болници от ранените войници от фронта, при все че в тях няма нужното оборудване за лечението им. Накрая репортажа завършва с мнението на лекар: „Навсякъде е зле. Да, войниците все още стоят на позиции в бойна готовност. Но ние не виждаме никаква помощ за тях”.

Украинската новинарска агенция RIAN на 26 януари излиза със заглавието „Мобилизацията в Днепропетровск почти пропадна” и съобщава „В Днепропетровска област [която се управлява от приятеля на Белия дом в САЩ, укранско-швейцарско-израелския милиардер Игор Коломойски, чиято отдавнашна лична наемническа армия разполага само по себе си с повече от 5 000 бойци] хиляди мъже се укриват от повиквателните за армията. Служителите по изпълнение на заповедта за военна повинност разбират, че изпълнението на задачите им ще бъде много трудно. Повече от 2 000 мъже, които са повикани в армията «не се явиха, буквално се изпариха».

Впоследствие правителството принуждава или „дебне” (както се изразяват в статията) на практика всеки, който иска помощ от правителството, като „мобилизира безработни” и други „отчаяни” хора. „Веоннослужещите, отговарящи за отчета се оплакват”, че някои от призовани наборници са тежко болни, т.е в пълна небоеспособност. 

„Троянецът” – заместник-командир на ултранационалистическия батальон „Азов” в Украйна

Пак на 26 януари на блога Fort Russ пише: „Командирът на „Азов” е крайно възбуден, обявява войната за „загубена” и обвинява всеки за виновен”. В публикацията се уточнява, че „украинските политици и генерали вече загубиха войната”, а „Западът не помогна”. Това е основното послание в съобщението на наказателния отряд „Азов” [чието предназначение е да наказва жителите от области, неподкрепящи режима], което прави командирът на батальона Андрей Билецкий в своето «Обръщение до нацията». Билецкий е също настоящ депутат в Радата (парламента). Според него след невярното съобщение за «хиляди предполагаемо убитите врагове и унищожените им танкове» събуждането ще е много болезнено, а то ще настъпи с чувството на разочарование от тези правителствени лъжи.

На 27 януари RIAN излиза с новинарското заглавие „Ситуацията на фронта и бунтовете срещу мобилизацията”, а Андрей Вайра от новинарския сайт „Алтернатива” цитира Билецкий, който е заявил, че „Не бяхме подготвени за сегашното противопоставяне”.

И докато повиканите на задължителна военно служба войници не са готови да рискуват живота си за поддържането на настоящото украинско правителство (което е резултат на преврата на Обама в Украйна от февруари 2014 г.) срещу жителите на Донбас, които гласуваха 90% за сваления от Обама президент, то оцелелите източноукраинци са много заинтерсовани да не допуснат да бъдат избити от новия режим. Така мотивацията в част от народа, който силите на Обама се опитват да убият, е неизмеримо по-голяма от мотивацията на част от повиканите на военна служба военни отряди от останалата част на Украйна.  Единствените отряди готови за убийства са привържениците на двете нациски (расистко-фашистки) украински партии – „Свобода” (която по предложение на ЦРУ се преименува от „Националсоциалистическа”) и „Десен сектор”. Тези партии винаги са взимали малък процент от народния вот в Украйна, въпреки че хората на Обама ги поставиха във властта. Един път вече на власт, те съответно прокарват закони, с които да заздравят тази своя власт.

Проблемът на украинското правителство е, че няма достатъчно нацисти, а няма и достатъчно пари за да осъществи количеството убийства, необходими на украинския режим на Обама за да си възвърне териториите на един Донбас, чиито народ е предвиден за унищожение. Привържениците на пометения от Обама бивш президент Янукович (а 90% от гласовете са за него в Донбас) са много по-многобройни от нацистите и в пъти по-мотивирани от огромното мнозинство от украинските войници.

Американските и украинските олигарси не могат да изнамерят достатъчно пари за приключване на делото си. В подкрепа на каузата се е нагърбил големият финансов спонсор на Обама Джордж Сорос и той сега странства по света за да убеди данъкоплатците от Запада в подсигуряване на необходимите средства. А сумата, която е необходима за справяне с положението, той оценява на между 20 и 50 милиарда долара. Засега на настойчивата му молба не се обръща внимание.

И това е действителната причина, поради която войната на Обама в Украйна се проваля – няма достатъчно готови да леят кръв за делото нито в Украйна, нито „на Запад”.

Няма достатъчно нацисти и на двете места. Обама се измами за това, когато през февруари 2014 година премахна демократично избрания украински президент Виктор Янукович. Сега му остава или да се прости със земите на Донбас, или да се прости с инсталирането от него над цяла Украйна антируско правителство. Това са двете възможности и той ще трябва да избере една от тях. 

Всеки от двата изхода ще го постави в неудобно положение. Но най-вероятно няма да му е толкова неудобно колкото на Буш-син по отношение на войната срещу Ирак. Разбира се, републиканците ще са във възторг, казвайки че „Обама загуби Украйна”, нищо че всъщност Обама превзе Украйна. В действителност републиканците никога няма да критикуват истински даден президент за това, защото от самите тях се очаква същото – да превземат други държави.

От друга страна Обама може да се окаже в още по-затруднено положение, ако реши да извърви пътя докрай и да настоява за ядрена война срещу Русия.

Колкото до самото украинско правителство – то беше инсталирано от превратаджийските действия на Обама, след което на жителите на Донбас им беше отнет гласа. Ето защо настоящото представители на Радата и администрация няма как да винят Обама, а вместо това винят Владимир Путин и Русия. Русия е страната, която Обама (също като Джордж Сорос и много други американски аристократи) мрази, а  поставените от него на власт в Украйна я мразят още повече. Така на 28 януари RIAN публикува „Пълният текст на призива за обявяването на Русия за агресор” и съобщава:

„Върховната Рада публикува официално пълния текст на Резолюция 1854, която е призив към ООН, Европейския парламент, ПАСЕ, Парламентарната асамблея на НАТО, Парламентарната асамблея на Организацията за демократично и икономическо развитие (вкл. Грузия, Украйна, Армения и Молдова) и народните събрания на държавите по света за признаване на Руската федерация за държава-агресор”. 

Графиката: Валутните резерви на Украйна спадат от 18 млрд. (януари 2014 г.) долара на малко над 12 млрд (октомври), а местната валута гривня се обезценява двойно в рамките на 2014 г .: от 8 гривни за долар в началото на 2014 година става 16 гривни/долар през ноември 2014 г. 

Медията Германски икономически новини GEN отбелязва, че това действие на Радата прието с 271 от присъствалите 289 депутати може да има „международноправни последици”. Репортажът им споменава същевременно искането на украинските управници за това, че те „спешно се нуждаят от нови заеми” от Европейския съюз, защото в противен случай сега съществуващите заеми на Украйна ще се провалят. Интересно е, че даже коментарите на читателите на сайта са отрицателни към това искане и клонят към виждането, че украинското правителство е нациско, а не е жертва на Русия или на друга държава. Най-малко се възприема Украйна за жертва на данъкоплатците на ЕС, които вече дадоха много за украинското правителство и които сами ще носят бремето на тези нови «заеми», подкрепяйки при един скоро очакван банкрут дългия списък от кредитори. С други думи изглежда в самата Германия обществената подкрепа за даване на още пари на Киев е малка. Ако ЕС на свой ред реши да се съгласи със спешната финансова молба на Украйна, то подкрепата на Съюза в самата Германия ще спада. И поради това ЕС е много вероятно да отхвърли молбата, защото иначе рискува още повече собственото си съществуване.

А е очевидно, че без получаване на допълнителни «кредити» за провеждане на войната срещу жителите на Донбас, Украйна няма шанс в потенциалното й спечелване.

Ето това е опасното положение на правителството в Киев във войната.

Източник: http://www.globalresearch.ca/ukraines-government-is-losing-its-war-here-is-why/5428282

Фронт за национално освобождение на Корсика (Front de Liberation Nationale de la Corse)

Фронтът за национално освобождение на Корсика (Front de Liberation Nationale de la Corse) е сепаратистка организация, базираща се в южната част на Франция, която си е поставила за цел постигането на пълна политическа независимост и автономия на Корсика, и признаване от властите като страна на “народа на Корсика” (по законите на страната всички граждани са французи). За първи път се споменава за това през 1919 г., когато е приет план за създаване на корсикански парламент и местно правителство. След това Корсика получава статут на особена икономическа зона, но не получава така очакваната автономия от правителството на Франция.

Терорът се осъществява под формата на взривове и въоръжени нападения. Основен обект на тероризъм са жителите на острова от некорсикански произход. Нападения се извършват също срещу правителствени и полицейски обекти, банки и т.н., както на острова, така и в метрополията. През 1980 г. само на Корсика ФНОК извършва 375 взрива. С идването на власт на Франсоа Митеран, терористите преустановяват терора, но скоро след неудовлетворяващите предприети мерки, атаките са възобновени. През 1982 г. активността на организацията нараства, а през 1983 г. корсиканците предприемат единични атаки на континента. За последните десет години са убити 3000 човека, само в периода януари-април 1996 г. убитите са повече от 50. Касата на организацията се запълва с рекет и грабежи. Освен ФНОК, на Корсика действат две големи, настроени по-умерено, сепаратистки организации, базиращи се в централната и южната част на острова и две-три по-малки групировки. Лидери са Пиер Лоренц (починал), Ренучо, Шарл Пиери (идеолог на поетапното движение към независимост, убит от взрив в Бастия на 2 юли 1996 г.). В последно време корсиканските терористи водят война между себе си, усложнена от традициите на вендета. От 1995 г. в сблъсъци с терористите умират 15 човека. На 1 януари 1996 г. на острова се обезвреждат 26 бомби, няколко избухват.

В момента френското правителство търси решение на корсиканския проблем чрез компромиси и взаимни отстъпки.

Натали Менигон

Натали Менигон

Натали Менигон (Nathalie Ménigon) е член и основател на френската ляворадикална групировка Action Directe (Пряко Действие). Родена е пред 1957 г. в работническо семейство. През 1975 г. започва работа в банка CFDT, където след стачка е уволнена. След това се присъединява към автономната комунистическа група Camarades, която пропагандира социален бунт и се подкрепя от ляворадикални италиански партизани. Натали започва да говори за необходимостта от въоръжена борба. През 1978 г. заедно с Жан-Марк Руиян създават организацията Action Directe. Основната направленост на тяхната дейност - пропаганда на леви идеи, демонстрации срещу капитализма. Групировката веднага започва “пряко действие” - организира нападения срещу офиси на големи компании и работодателски асоциации, полицейски участъци и военни обекти. За получаване на средства за водене на борба, организацията води акции на пролетарска експроприация от банки, от 1979 г. до 1981 г. Action Directe успява да “заработи” 100 млн. франка. Натали Менигон надминава много от своите колеги в революционната страст. При арест, когато мъжете вдигат ръце, тя вдига оръжие.

Пряко Действие извършва около 50 нападения, включително въоръжено нападение срещу Държавния профсъюз на френските предприемачи, извършено на 1 май 1979 г. През 1980 г. организацията устройва взрив на летище Орли. Резултатът е осем ранени. През септември 1980 г. Натали Менигон и Жан-Марк Руиян са арестувани. При ареста Натали се съпротивлява, открива огън с пистолет и ранява няколко полицаи. През септември 1981 г. е освободена по амнистия за политически затворници.

Пряко Действие е обявено извън закона и за Натали започва време на “подземна” борба. Тя продължава да организира атаки срещу правителствени сгради, агенции за управление на собствеността, армейски части, военно-промишлени комплекси. През първата половина на 1980-те години Пряко Действие започва да си сътрудничи с Червените бригади и Фракция Червена Армия. Във Франция се намират щабквартирите на редица западноевропейски ляворадикални организации. На 15 януари 1985 г. Пряко Действие и Фракция Червена Армия подписват декларация за обединение и започват да извършват терор срещу учреждения и персонал на НАТО, предприемат нападения срещу военнослужещи, замесени в търговията с оръжия.

На 25 януари 1985 г. бойците от Пряко Действие убиват инженер-генерал Рене Одран, отговорен за продажбата на оръжия за Ирак, пред неговата резиденция в Ла-Сел-Сен-Клу. През ноември 1986 г. е застрелян генералният директор на автоконцерна Рено Жорж Бесе, в миналото - президент на европейска компания за обогатяване на уран, 10% от акциите, на която принадлежат на Иран. Бесе е експерт по жестокото отношение към хора. На един път може да уволни десетки хиляди работници (веднъж уволнява 25 хил. работници от автоконцерна) и за това френският пролетиарит симпатизира на убийците.

Пряко Действие (Action Directe)

Пряко Действие (Action Directe) - френска ляворадикална организация, която поддържа антиавторитарна и автономистка идеология. Извършва серия убийства и терористични атаки във Франция в периода между 1979-1987 година.

Пряко Действие е създадена през 1977 г. въз основа на две други групи: GARI (Група на революционните интернационалисти) и NAPAP (Въоръжена група за народно самоуправление (независимост)). Тя е създадена като "военно-политическа част от автономисткото движение". През 1979 г. се превръща в бунтовническа организация, действаща в рамките на градската партизанска война и провежда нападения срещу влиятелни хора в борбата срещу империализма и вижда своята борба като пролетарска самоотбрана. Групата е обявена извън закона през 1984 г. През август 1985 г. Пряко Действие се обединява с немската Фракция Червена Армия (RAF).

Пряко Действие извършва около 50 нападения, включително въоръжено нападение (с картечница) срещу Държавния профсъюз на френските предприемачи, извършено на 1 май 1979 г. През 1980 г. организацията взривява бомба на летище Орли (8 човека са ранени). Също така извършва атаки срещу правителствени сгради, агенции за управление на собствеността, армейски части, военно-промишлени комплекси и активни действия срещу израелското правителство. Те извършват акции на пролетарска експроприация, като правителството нарича това "грабежи", и убийства, например убийството на инженер-генерал Рене Одран, който е и управител на френска компания за търговия с оръжие, през 1985 г.

Извършени са повече от 80 убийства и взривове.

На 21 февруари 1987 г. основните членове на Пряко Действие Жан-Марк Руиян, Натали Менигон, Жуле Ауброн и Жорж Киприани са арестувани. По-късно са осъдени на доживотен затвор. Регис Шлейчер вече е арестуван през 1984 г. Жуле Ауброн е пуснат на свобода през 2004 г. по здравословни причини и умира от рак на белите дробове през март 2006 г. В момента все още се води кампания на някои ляворадикални френски групи в помощ на затворниците членове на Пряко Действие, които са политически затворници и трябва да бъдат освободени предсрочно.

Жан-Марк Руиян и Натали Менигон

Баско отечество и свобода (Euskadi Ta Askatasuna)

ЕТА (ЕТА, Euskadi Ta Askatasuna — „Баско отечество и свобода“) е баска ляворадикална, националистическа сепаратистка организация, която се бори за независимост на Страната на баските – регион, разположен в северната част на Испания и югозападна Франция.

Организацията ЕТА е създадена през 1959 г. от млади членове на Баската националистическа партия като движение, което да се съпротивлява срещу диктатурата на генерал Франко. Периодът на организационното оформление на ЕТА е завършен през 1962 г. на конгрес на баските леви националисти. Основната цел на организацията е да се създаде независима баска държава – Еускади.

В началото на 1960-те години членовете на ЕТА започват да практикуват покушения срещу чиновници и жандармеристи, и започват да извършват взривове срещу полицейски участъци, казарми и железопътни линии. След осъществените през 1962 г. репресии от страна на авторитарния режим на Франко, ЕТА е принудена за известно време да се въздържи от активни действия. Възстановителният период е завършен през 1964 г. след като въоръжените акции придобиват систематичен характер.

През 1960-те години испанските власти се отказват от официални преговори с ЕТА, и в същото време, според съобщения в медиите, страните поддържат неформални контакти. В края на 1960-те години ЕТА започва да върви по пътя на революционния терор – до този момент от ръцете й загиват повече от 850 души.

След смъртта на Франко през 1975 г. страната на баските получава автономия и днес се ползва с права, които нито един друг регион от страната няма. ЕТА все още се придържа към мотото за пълна независимост.

На 10 януари 2011 г. ЕТА обявява прекратяване на въоръжената борба. На парламентарните избори в Испания на 13 ноември 2011 г. баската националистическа коалиция „Амайур“, в основата, на която се смята, че стоят последователи на ЕТА, получава 7 депутатски места и възможност да създаде собствена фракция в кортеса. Във връзка с този исторически успех усилено се говори за предстоящото изчезване на ЕТА.