Ернесто

Автор: Александър Муратов

Той не ламтеше за владения,

а да раздава свобода:

наместо странни приключения,

обичаше една звезда,

в която вярват сиромасите,

която само те съзират

и гордо тръгват от дома си те

за нея те умират.

Без да си е пожалил кожата,

ни пост, ни рожби, ни жена,

той тръгна по земята, божата,

като войника на война,

за да доказва своите истини

и своята любов и вяра.

Засяваше зърна пречистени

и с песен на китара

изпълни мините калаени

и боливийските плата:

оттам очите му омаяни

най-хубав виждаха света.

Той от сражеие в сражение

вървеше с храбрата си чета,

тъй както сутрин на учение

отиват палави момчета.

По дирите му стръвни бандите

душеха пламналата пръст,

дето по-висок от Андите

израстна ниският му ръст,

усмихнат мило на планетата 

стои със куртката си скромна,

с брадата, с пушката, с баретата

и пурата огромна.

Той не ламти за приключения, 

а да раздава свобода.

Събира нови опълчения

и грей, превълнат на звезда.

Америка, добра и питаща,

прозорци и врати отваря

и влиза светлината китаща,

Ернесто Че Гевара.

1868 г.

Всички на улицата!

Защо възходът на фашизма е отново на дневен ред?

Джон Пилджър* 26 февруари, 2015 година

Отделете 30 минути за да прочетете тази статия. Авторът Пилджър е известен австралийски журналист и режисьор на филми, работещ на Запад – т.е той е независим спрямо „пропагандата” на Кремъл, с чието плашило се опитват да задушат и у нас всяко неудобно на САЩ-НАТО и ЕС мнение. Пилджър ни развежда из ужасите на агресивните войни, подпалени от англосаксонците и техните помагачи из целия свят. Той напомня за съсипването и извършването на масови убийства от САЩ/НАТО във Виетнам (60-те г.), Сърбия (1999 г.), Афганистан (2001 г.), Ирак (2003 г.), Либия (2011 година), създаването на Ислямска държава срещу Сирия и качването на фашисти на власт в Украйна (2013-2015 г.). Тези престъпления срещу народите и човечеството не могат да се сравнят с нищо друго, освен с кафявата нациска и фашистка напаст, довела Европа и света до огромна разруха и печал преди и по време на Втората световна война. Авторът предупреждава: сега в 21 век западните сили отглеждат нов, не по-малко опасен и жесток фашизъм от стария! Дълг на всички честни хора е да казват истината ясно и високо, да не прекланят глави пред манипулаторите и да се организират в мощни народни антивоенни движения. Само така могат да бъдат спряни новите империалисти и фашисти, а светът – спасен  от ужасите на войната!

На снимката: Един до друг – нацист от „мирния” Майдан в Украйна и американският „мирен” президент Обама, който 2009година  получи Нобелова награда за мир.

Настоящата 70-годишнина от освобождаването на нацисткия концентрационен лагер Аушвиц е напомняне за огромното престъпление на фашизма, чийто нацистки образ е запечатан в съзнанието ни. Фашизмът е съхранен като история, като блещукащи кадри на маршируващи черноризци с тяхната ужасяваща и ясна престъпност. Същевременно сегашните елити, творящи нови войни в същите либерални общества, настояват никога да не забравим миналото, а потискат сигналите за нарастващата опасност от съвременен фашизъм. Защото това е техният фашизъм.

Заседаващият през 1946 година Нюрнбергски трибунал определи: „Предприемането на агресивна война не е само международно престъпление, то е най-голямото международно престъпление, различаващо се от другите военни престъпления само по това, че съдържа в себе си цялостната натрупана злина”.

Ако нацистите не бяха завладели Европа, Аушвиц и Холокоста (гонението на евреите) нямаше да ги има. Ако САЩ и сателитите им не бяха започнали тяхната агресивна война срещу Ирак през 2003 година, днес почти един милион души щяха да са живи. Нямаше да ни поробва днес със своята свирепост и Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ). Те са рожбите на модерния фашизъм, отгледани от бомбите, кръвопролитията и лъжите на недействителния театър, наречен новини.

Големите лъжи, също като при фашизма от 30-те и 40-те години на ХХ век, се доставят в строен ритъм и това става благодарение на вездесъщите и непрекъснато повтарящи едно и също медии и тяхната злокачествена цензура на входа. Да погледнем например към катастрофата в Либия.

През 2011 година НАТО проведе срещу Либия 9,7 хиляди бойни полета, повече от 1/3 от които насочени към граждански цели. Бяха използвани бойни глави с обеднен уран, а градовете Мисрата и Сирт подложени на бомбени килими. „Червеният кръст” намери масови гробове, а организацията за деца към ООН УНИЦЕФ докладва, че „повечето (от убитите деца) са на под 10-годишна възраст”.

Публичното издевателство над либийския президент Муамар Кадафи от „въстаническата” пехота беше приветствано от тогавашния държавен секретар Хилъри Клинтън с думите: „Дойдохме, видяхме, той умря”. Убийството му също като разрушаването на държавата му беше оправдавано с вече познатата ни голяма лъжа – планирал е „геноцид” срещу собствения си народ. Президентът Обама заяви: „Ние знаем...., че ако се бяхме забавили още с 1 ден, град Бенгази, който е с големината на Шарлът (Северна Каролина), можеше да преживее клане, което щеше да отекне в целия регион и да опетни съвестта на света”.

Това всъщност бяха измислиците на мюсюлманските бойци, застрашени тогава от загуба от либийската правителствена войска. Те казват на „Ройтерс”, че предстои „истинско кръвопролитие, клане като видяното в Руанда”. Това се съобщава на 14 март 2011 година и служи като първа искра в ада на НАТО, който Дейвид Камерън (британският министър-председател) описа като „хуманитарна намеса”. Много от „бунтовниците”, които са тайно снабдявани и обучавани от британската Специална въздушна служба (SAS), ще се превърнат по-късно в Ислямска държава. И както се вижда в предоставeно от тях видео-зрелище, обезглавяват 21 работници коптски християни, заловени в Сирт – същият град, който по тяхно искане беше унищожен от бомбардировачите на НАТО.

За Обама, Камерън и Оланд истинското престъпление на Кадафи беше икономическата независимост на Либия и заявеното от него намерение да спре продажбата на най-големите запаси на петрол в Африка срещу щатски долари. Петродоларът е основен стълб на американската империалистическа сила. Кадафи дръзко планираше да гарантира общоафриканска валута, обезпечена в злато, да създаде обединена банка на Африка и да насърчава икономически съюз между бедните държави чрез подаряване на ресурси. Независимо дали това щеше да се осъществи или не, вече самата идея на Кадафи стана нетърпима за САЩ, които самите се готвеха да „влязат” в Африка, като примамят с подкупи африканските правителства чрез военно „сътрудничество”.

Гарикай Ченгу [изследовател в Харвардския университет, бел.прев.] пише, че след нападението на НАТО, което се прикрива с резолюция на Съвета на сигурност на ООН, Обама „конфискува от Централната банка на Либия 30 милиарда долара, които Кадафи е отделил за основаването на Централна банка на Африка и за новия африкански динар със златно покритие”.

„Хуманитарната война” срещу Либия чертае модел, който е близък до сърцата на западните либерали, особено в медиите. През 1999 година Бил Клинтън и Тони Блеър пратиха НАТО да бомбардира Сърбия, защото, както излъгаха, сърбите извършвали „геноцид” срещу етническите албанци в отцепническата провинция Косово. Американският пълномощен министър за военните престъпления Дейвид Шчефър (да!) обвини, че най-вероятно са убити не по-малко от „225 хиляди мъже етнически албанци на възраст между 14 и 59 години”. Клинтън и Блеър тогава в един глас припомниха за Холокоста и „духът на Втората световна война”. А героичен съюзник на Запада беше Армията за освобождение на Косово (АОК), чиято криминална дейност беше заметена под килима. Така британският външен министър Робин Кук предаде на АОК да го търсят по личния му мобилен телефон по всяко време.

След края на натовските бомбардировки, които оставиха голяма част от инфраструктурата, а също училища, болници, манастири и националната телевизия на Сърбия в развалини, международните екипи по съдебна медицина изненадващо се изсипаха в Косово, за да изровят доказателствата за „геноцида”. Федералната служба за разследвания (ФБР) на САЩ не успя да намери нито един масов гроб и се прибра у дома. С испанския екип патоанатоми се случи същото, а ръководителят му ядосано съобщи, че всичко е било „по същество извъртяно от военната пропагандна машина”. Година по-късно Трибуналът за Югославия на ООН обяви крайното число на убитите в Косово – 2 788 души. Това включва бойци от косовска и сръбска страна, а също и сърбите и циганите, убити от АОК. Геноцид нямаше. „Холокостът” се оказа лъжа. Атаката на НАТО е била измамна.

На снимката: Жител на град Ниш пред разрушения му дом, 7 май 1999 година

Зад лъжата стои сериозна причина. Югославия беше уникална независима, многонационална федерация, която през Студената война играеше ролята на политически и икономически мост. В нея по-голяма част от услугите и главната инфраструктура бяха обществена собственост. А това не беше приемливо за разширяващата се Европейска общност (бъдещ ЕС), особено за новообединена Германия, която започна да се прицелва на изток, за да улови своите „естествени пазари” в югославските републики Хърватия и Словения. Докато европейците се срещаха в Маастрихт през 1991 година, за да изложат своите планове за пагубната еврозона, беше сключена тайна сделка – Германия щеше да признае независимостта на Хърватия. Така
Югославия беше осъдена на смърт.

Във Вашингтон САЩ наблюдаваха как Световната банка отказва заеми за боксуващата югославска икономика. И организацията НАТО, която по това време е почти мъртва останка [след като не съществува противопоставянето Запад-Изток от Студената война, бел.прев], бива преоткрита като империалистически изпълнител. През 1999 година на «мирната» конференция в Рамбуйе, Франция, провела се по повод на Косово, сърбите са вкарани в лицемерните мрежи на изпълнителя. Споразумението от Рамбуйе включва секретната «Добавка Б», която американската делегация въвежда към споразумението в последния ден на преговорите. Добавката изисква военна окупация на цяла Югославия, която има горчиви спомени от окупацията на нацистка Германия, а също и въвеждането на „пазарна икономика”, съпътствано с приватизацията на цялата държавна собственост. Няма суверенна държава, която да подпише подобно нещо. Наказанието последва мигновено – натовските бомби се стовариха върху една беззащитна държава. Тази катастрофа е предшественик на същите в Афганистан и Ирак, Сирия и Либия, а сега и Украйна.

От 1945 година насам 69 държави, което е повече от 1/3 от всички членки на ООН, са изпитали на гърба си поднесения им от ръцете на САЩ съвременен фашизъм. Някои от тях частично, други цялостно: нахлуване, събаряне на техните правителства, потискане на народните движения в тях, покваряване на провежданите избори, бомбардировки над техните народи и лишаване на икономиките им от каквато и да е защита – обществата им са подложени на парализиращо преследване, наричано „санкции”. Британският историк Марк Куртис изчислява, че причинените от тези действия жертви са милиони. И във всеки от тези случаи се прокарва по една голяма лъжа.

„Тази вечер за първи път от 11 септември 2001 година насам военната ни мисия в Афганистан е завършена”. Това каза Обама като въвеждащи думи към своето годишно обръщание от Капитолия  за 2015 година. В действителност в Афганистан остават 10 хиляди американски войници и 20 хиляди частни договорни наемници (на работа при военни корпорации) с неопределена служба. „Най-дългата война в американската история е отговорно прекратена”, допълни Обама. В действителност през 2014 година в Афганистан са убити най-много местни мирни жители, откакто ООН води статистика за това. И мнозинството от всички убити – цивилни и военни е по времето на президентския мандат на Обама.

Трагедията в Афганистан напомня на епическото престъпление в Индокитай. Збигнев Бжежински, или кръстникът на американската политика от Афганистан до ден днешен, в своята възхвалявана и често цитирана книга „Голямата шахматна дъска” пише при какви условия САЩ може да контролира Евразия и да властва над света. Вашингтон не може да си позволи развитието на народна демокрация, защото „стремежът към сила не е цел, която увлича народа... Демокрацията е враждебна на имперската подвижност”. Той е прав. „Уикилийкс” и Едуард Сноудън разкриха, че полицейската държава и държавата на подслушването и следенето заграбват демокрацията. А през 1976 година тогавашният съветник на президента Картър по националната сигурност Бжежински прилага своето разбиране като взривява на парчета първата и единствената демокрация на Афганистан. Някой знае ли за тази важна история? 

През 60-те години на 20 век народна революция обхваща най-бедната държава в света Афганистан и в последствие през 1978 година премахва отживелия аристократичен режим. Народната демократична партия на Афганистан (НДПА) съставя правителство и обявява програма за промени, която включва забраната на феодализма, свобода за всички вероизповедания, равни права на жените и социална справедливост за малките етнически групи. Освободени са повече от 13 хиляди политически затворници, а полицейските досиета са публично изгорени.

Новото правителство въвежда безплатно здравеопазване за най-бедните; крепостничеството [принудителният труд срещу дългове, бел.прев.] е забранено и се провежда просветна програма за народа. Направените подобренията за жените са нечувано смели. Към средата на 80-те години жените вече са половината от университетските студенти, почти половината от афганистанските доктори, една трета от държавните служители и мнозинството от учителите. Саира Нурани, която е жена-хирург си припомня, че «Всяко момиче можеше да постъпи в университет. Можехме да пътуваме свободно и да се обличаме както решим. Посещавахме кафенета и кина всеки петък, за да гледаме новите индийски филми, слушахме най-нова музика. Всичко се обърна с главата надолу когато муджахидините започнаха да настъпват победоносно. Те редовно избиваха учители и изгаряха училища. Бяхме ужасени. Стана ни тъжно и смешно  как същите тези хора бяха подпомагани от Запада”. 

Властта на НДПА се поддържа от Съветския съюз, въпреки че, както признава по-късно бившият държавен секретар Сириус Ванс „ние нямахме доказателства за съветско подпомагане [на революцията] ”. Бжежински е обезпокоен от растящото доверие в национално-освободителните движения по света. Той решава, че ако Афганистан с НДПА успее в своята независимост и напредък, това ще стане със „своя обнадеждаващ пример заплаха” пред американските интереси другаде.

На 3 юли 1979 година Белият дом тайно одобрява подкрепа за племенните „фундаменталисти”, известни като муджахидините, чрез програма за доставяне на оръжия и друга помощ, възлизаща на повече от 500 млн.долара годишно. Целта е премахването на първото светско и със социални реформи правителство в Афганистан. Така през август 1979 година американският посланик в Кабул докладва, че „смъртта на правителството на НДПА би обслужило най-първите интереси на САЩ, независимо от тежките последици, които това може да има за бъдещите социални и икономически реформи в Афганистан”. 

На снимката: Бжежински на посещение в пакистанска база, подготвяща муджахидини и талибани за нахлуване в Афганистан.

Муджахидините са предшествениците на „Ал Кайда” и Ислямска държава (ИДИЛ). В техния състав е Гулбудин Хекматияр, който получава десетки милиони долари от американското Централното разузнавателно управление (ЦРУ). Специално Хекматияр е известен с наркотрафика и обезобразяване на жени с киселина, поради отказа им да носят бурки. При официална покана в Лондон министър-председателят Маргарет Тачър го възхвалява като „борец за свобода”.

Подобни фанатици нямаше да надскочат своя племенен свят, ако Бжежински не беше предприел международна кампания за насърчаването на ислямския фундаментализъм (краен ислям) в Централна Азия, за да подкопае светското политическо освобождение и да „разклати” СССР, създавайки, както сам пише в автобиографията си, „няколко възбудени мисюлмани”. Големият му план съвпада с амбициите на пакистанския диктатор Зия Хак за налагане на регионално превъзходство. През 1986 година ЦРУ съвместно с пакистанската Вътрешноразузнавателна служба започва да набира хора по света за включване в афганистанския джихад [бел.прев. „свещена война”]. Един от включилите се е саудитският мултимилионер Осама бин Ладен. Впоследствие към талибаните и „Ал Кайда” се присъединяват агенти, които биват набирани от Ислямския колеж в Бруклин, Ню Йорк и преминават паравоенна подготовка в лагер във Вирджиния (САЩ). Това се нарича операция „Циклон”. Тази операция се ознаменува с успех  през 1996 година, когато е премахнат последният афганистански президент от НДПА Мохамед Наджибулах. Той се явява пред Общото събрание на ООН с молба за помощ срещу нашествениците. Талибаните го обесват на уличен стълб за осветление.

„Избухването” на операция „Циклон” и нейните „няколко възбудени мисюлмани” стана на 11 септември 2001 година. Операция „Циклон” стана „войната срещу тероризма”, в която безброй мъже, жени и деца ще загубят своя живот в целия мюсюлмански свят – от Афганистан до Ирак, Йемен, Сомалия и Сирия. Посланието на главния виновник за всичко това е „Или си с нас, или си против нас”.

Общата заплаха при фашизма, минал и настоящ, е масовото убийство. Американското нападение над Виетнам си имаше своите „свободни от огън зони”, „броене на загубите” и „съпътстващи щети”. В провинцията Куанг Нгай, където аз бях репортер, много хиляди цивилни („дръпнати”, както обидно наричаха азиатците) бяха убити от САЩ. Въпреки това се помни единствено клането при Май Лай. В Лаос и Камбоджа, където се извършват най-масираните бомбардировки познати в историята, се създава епоха на терора. Днес тя личи в зрелищната гледка на съединили се един с друг бомбени кратери, които от въздуха приличат на чудовищна огърлица. Бомбардирането на Камбоджа й докара собствена Ислямска държава, ръководена от Пол Пот.

Днес най-големите единични кампании по терора обхващат умъртвяването на цели семейства, гости на сватби, опечалени на погребения. Това са жертвите на Обама. Според вестник „Ню Йорк Таймс” Обама прави своя избор на жертвите от „списък за убийства” на ЦРУ, който му се представя всеки вторник в Оперативната стая на Белия дом. Тогава той взима решение без грам законово основание кой ще живее и кой ще мре. Неговото смъртоносно оръжие е ракетата „Хелфайър” [ракета „въздух-земя”, предназначена за отделни хора или малка група хора; името й в превод означава „адски огън”, бел.прев.] носена от безпилотни самолети или дронове. Употребената „Хелфайър” изпича своите жертви и разпарчетосва околността из основи. Всяко попадение се отбелязва на конзолен екран като „маниакално точна скица”.

На снимката: Антиамерикански протест в Йемен след поредното американско нападение с дронове. Убитите от дронове в Йемен и Пакистан са хиляди.

Историкът Норман Полок пише: „Защото козируващите превръщат привидно по-безвредния милитаризъм в цялостна култура на поведение. А за надутия ръководител имаме образа на неоправдалия очакванията реформатор, работещ като на шега и с непрестанна усмивка докато планира и извършва покушения”.

Култът към превъзходството е в резултат от сливането на стария с новия фашизъм. „Вярвам в изключителността на американската нация с цялото си същество”, заяви Обама, с което припомни декларациите по национална самовлюбеност от 30-те години. Както изтъкна историкът Алфред Маккой, точно големия поклонник на Хитлер Карл Шмит е казал: „Суверенът (властникът) е този, който определя изключенията”. Това обобщава американизма – световната господстваща идеология. А това, че тя продължава да е неразпознаваема като грабителска идеология, е постижение на също така неразпознаваемото промиване на мозъци. Коварна, необявена, остроумно представена като поход към просвещение, тя самонадеяно се промъква в западната култура. Аз лично израснах с киното, което  захранваше американското величие, което в огромната си част е изопачение. Дълго нямах представа, че именно Червената армия е тази, която с цената на 13 милиона пожертвани войници основно прекършва германската нацистка военна машина. Само за сравнение – американските загуби заедно с тези в Тихия океан са общо 400 хиляди души. „Холивуд” обръща картината с главата надолу.

Разликата сега е, че зрителите на холивудското кино са приканени да си кършат ръцете на „трагедията” на американски психопати, които трябва да убиват хора в отдалечени държави. Точно както самият ни президент ги убива в действителност. Актьорът и режисьор Клинт Истууд е възплъщение на създаваното от „Холивууд” насилие – тази година за филма си „Американски снайпер”, който разказва за професионален убиец и побърканяк, той е номиниран за награда „Оскар”. Вестник „Ню Йорк Таймс” представи филма с думите „създаващ патриотична и семейна картина, която бие рекордите по гледаемост още в първите дни на премиерата”.

Няма героични филми за прегръдката на САЩ с фашизма. По време на Втората световна война САЩ (и Англия) разгръщат война срещу героично сражавалите се с нацистите гърци и не се въздържат да не подкрепят възхода на гръцкия фашизъм. През 1967 година ЦРУ помага в Атина да се възкачи фашистка военна хунта, така както е сторено в Бразилия и голяма част от Южна Америка. А на немците и източноевропейците, които са сътрудничели на нацистката агресия и престъпленията срещу човечеството САЩ даде убежище. Много от приютените са щедро обгрижвани, а уменията им възнаградени. Вернер фон Браун е едновременно баща на нацистката разрушителна ракета V-2 и на американската космическа програма.

През 90-те години след като бившите съветски републики, Източна Европа и Балканите бяха превърнати в преден пост на НАТО, се даде нов шанс и на наследниците на нацисткото движение в Украйна. Същите украински фашисти, които по времето на нацисткото нахлуване в СССР са отговорни за изтреблението на хиляди евреи, поляци и руснаци, сега са реабилитирани, а в „новата им вълна” те са приветствани от Запада като „националисти”.

Това достигна връхната си точка през 2014 година, когато администрацията на Обама изсипа 5 млрд. долара в полза на преврат срещу избраното правителство. Ударни отряди станаха новите нацисти, известни като „Десен сектор” и „Свобода”. Сред лидерите им е Олег Тягнибок, който призова за прочистването на „московско-еврейската мафия” и „друга паплач”, включваща левичари, феминистки и хомосексуалисти.

Тези фашисти сега са вкарани в превратаджийското правителство на Киев. Лидерът на управляващата партия и председател на украинкия парламент Андрий Парубий е съосновател на партия „Свобода”. На 14 февруари Парубий съобщи, че заминава за Вашингтон, за да постигне „даването от САЩ на модерно и с голяма точност въоръжение”. Ако това сполучи, то Русия ще го разглежда като обявяване на война.

На снимката: Неофашистите от „Десен сектор” маршируват по улиците на Украйна, същите след участието в насилническия преврат стават част от официалната власт.

Няма западен политик на високо равнище, който да говори за възобновяването на фашизма в сърцето на Европа. Единственото изключение на континента е Владимир Путин, чийто народ губи 22 милиона души от нацисткото нашествие, осъществено от границите на Украйна. На настоящата Мюнхенска конференция за сигурност на НАТО съветничката на Обама по въпросите на Европа и Евразия Виктория Нюланд изнесе обидна тирада срещу тези европейски ръководители, които се противопоставят на въоръжаването на киевския режим от САЩ. Тя нарече германския военен министър „министър-поражение”. Точно Нюланд е тази, която основно дирижираше преврата в Киев. Тя е съпруга на един от водещите „неоконсерватори” [неоконсерваторите в САЩ са най-десните и прокорпоративни политици, техен еквивалент в Европа са неолибералите, бел.прев.], вдъхновител и съосновател на крайнодесния «Проект за ново американско столетие». Нюланд беше и външнополитически съветник на кървавия Дик Чейни [отговорен като част от екипа на Буш-младши за съсипването на Ирак от 2003 г. нататък, бел.прев].

Превратът на Нюланд не проработи по план. Беше попречено на намерението на НАТО да завземе Крим – исторически руска област с военна база на Русия на т.нар. топло море [незамръзващо като Черно море бел.прев]. През 1954 година Крим е незаконно присъединен към Украйна от Никита Хрушчов. Преобладаващото руско население на Крим през 2014 година гласува на референдум с почти пълно мнозинство за присъединяване към Руската федерация. Предишното подобно гласуване е през 90-те години [тогава волята на народа не е уважена и присъединяването не се състои, бел.прев]. Сегашното допитване до кримчани беше с доброволно участие, всенародно и в присъствието на международни наблюдатели. Нямаше руско военно нахлуване.

На снимката: Виктория Нюланд изпитва възторжени чувства в компанията на направляваните чрез нея „демократи”-превратаджии: Тягнибок, Кличко и Яйценук.

Същевременно киевският режим стовари своята свирепост върху руското население в Източна Украйна, превръщайки своите действия там в геноцид. Превратаджиите пратиха неонацистки бойци там подобни на някогашните Вафен-СС  дивизии на нацистка Германия [наказателни отряди за терор над мирното население, бел.прев.]. И те започнаха да обсаждат и бомбардират градове и селища. Използваха като оръжие предизвикването на масов глад, спирането на електрозахранването, замразяването на доходите в банките, спирането на социалните плащания и пенсиите. Над един милион души преминаха границата и потърсиха спасение в Русия. Западните медии предпочетоха да гледат на това, като на обезлюдяване, причинено от «насилието» на «руското нахлуване». Натовският командир генерал Брийдлове, чиито име и действия сякаш са вдъхновени от доктор Стрейндлове от филма на режисьора Стенли Кубрик [този филм е политическа сатира от 1964 година, в който доктор Д-р Стрейнджлав е американски генерал, започващ ядрена война срещу Съветския съюз, бел.прев] обяви, че има „струпване” на 40 хиляди руски войници. В настоящата епоха на безспорно сателитно наблюдение ген. Брийдлове не извади нито едно доказателство в подкрепа на своето твърдение.

Една трета от цялото население на Украйна е рускоговорящо и говорещо двата езика едновременно – руски и украински и то отдавна иска съставянето на федерация, която да отразява етническото разнообразие и да е самостоятелна спрямо Русия. Затова и мнозинството не са „сепаратисти” [както ги окачествяват украинските и западните политици и медии, бел.прев], а граждани, желаещи да живеят в една сигурна родина, която има право да не приеме диктата на Киев. Надигането и основаването на самостоятелни «държави» (Донецка и Луганска Народна Република) е реакция на нападението на Киев. Но почти нищо от това не се обяснява на аудиторията на Запад.

На 2 май 2014 година в Одеса 41 етнически руснаци [това е официалният брой на жертвите, неофициалният е по-голям, като сред убитите има и българи, бел.прев] бяха изгорени живи в Профсъюзния дом, при което украинската полиция остана пасивен свидетел на случващото се. Лидерът на „Десен сектор” Дмитро Ярош възхвалява касапницата и я нарича „един светъл ден в нашата национална история”. Американските и британските медии отразиха събитието като „обвита в мъгла трагедия”, която била резултат на „сблъсъци” между „националисти” (неонацисти) и „сепаратисти” (мирни хора събиращи подписи за референдум за федерализация на Украйна). Вестник „Ню Йорк Таймс” покри историята и остави в девета глуха руските опасения за украинската фашистка и антиеврейска политика, дирижирана от Вашигнтон. Тези опасения са наречени руска пропаганда. „Уол Стрийт джърнал” пък заклейми жертвите – „Смъртоносният пожар в Украйна най-вероятно е подпален от бунтовниците, твърди правителството”. Обама поздрави хунтата за удържане на положението.

Ако Путин можеше да бъде провокиран да се притече на помощ, то тогава предопределената му роля на „парий” от Запада идеално би оправдала лъжата, че Русия напада Украйна. На 29 януари тази година главнокомандващият на Украйна Виктор Муженко почти неумишлено развенча главния мотив за санкциите на САЩ и ЕС срещу Русия като отсече на пресконференция: „Украинската армия не се сражава с редовни части на руската армия”. Съществували само „отделни граждани” членове на „нелегални въоръжени групи”, но няма руско нахлуване. Изпълняващият длъжността външен министър на Киев Вадим Пристайко призова за „пълномащабна война” срещу ядрената сила Русия.

На снимка: Местни жители се превърнаха в опълченци, даващи лют отпор на нападащата украинска армия. Части на отряд „Призрак”

На 21 февруари американският сенатор Джеймс Инхоф от Оклахома представи закон, който позволява на американците да въоръжават режима в Киев. В своето представяне в Сената Инхоф показва фотографии, за които той твърди, че са на руски военни части, пресичащи границата с Украйна. За същите тези фотографии отдавна се разкри, че са фалшиви. Това е повторение на фалшивите кадри на Роналд Рейгън за съветски военни съоръжения в Никарагуа и на фалшивите доказателства на Колин Пауел пред ООН, опитващи се да обвинят Ирак в притежание на оръжия за масово унищожение. 

Аз като репортер не помня нищо съизмеримо на сегашната интензивна очернящата кампания срещу Русия и обрисуването на руския президент като митологичен злодей. Един от най-прочутите разследващи журналисти на САЩ Роберт Пари, който разкри скандала Иран-Контра, понастоящем пише: „Няма европейско правителство от времето на Германия на Адолф Хитлер, което да изпраща нацистки ударни отряди за водене на война срещу собственото си население. Но режима в Киев го стори и то напълно съзнателно. Същевременно в медийната и политическата общност на Запада има грижливи усилия да се скрие тази действителност дори чрез пренебрегване на факти, които са точно установени... Ако се чудите как светът може да бъде въвлечен в Трета световна война по подобие на въвличането си в Първата световна война преди век – просто погледнете към лудостта в Украйна, коята е доказано глуха към фактите и причината”.

През 1946 година за германските масмедии прокурорът на Нюрнбергския наказателен трибунал констатира: „Употребата на психологическото оръжие от страна на нацистките заговорници е добре познато. С много малко изключения винаги преди всяка значима агресия те започваха вестникарска кампания предназначена да отслаби жертвите им и да подготви германския народ психологически за нападението... Всекидневният печат и радиото са най-важните оръжия в пропагандната система на хитлеристката държава”. Така на 2 февруари във вестник „Гардиън” оксфордсият професор Тимоти Гартън-Аш на практика призова към световна война. Заглавието гласеше „Путин трябва да бъде спрян”. „Понякога само оръжията могат да спрат оръжията”. Той признава, че заплахата от война може „да подхрани руската параноя за обкръжаване”, но това не било проблем. Той поименно изброи военната техника, която е необходима за делото и известява читателите си, че „САЩ разполагат с най-добрата техника”.

Същият Картън-Аш през 2003 година повтаряше официалната пропаганда, която доведе до касапницата в Ирак. Саддам Хюсеин, писа той, „има, както Колин Пауъл доказа, складирани големи количества ужасяващи химически и биологични оръжия, а остатъкът от тях крие. Той все още се опитва да се сдобие с ядрени оръжия”. Той похвали Тони Блеър [британският министър-председател, бел.прев.] като един „християнски либерален-интервенционист от гладстоунски тип”. През 2006 година написа: „След Ирак сега сме изправени пред следващото голямо изпитание пред Запада: Иран”.

Изблиците на Картън-Аш, или както той предпочита да ги нарича неговата „наранена либерална раздвоеност”, са твърде характерни за този трансатлантически либерален елит, който е сключил фаустова сделка (с дявола). Същият „Гардиън”, където този професор публикува, помества големи реклами на американския изтребител „Стелт”. Заплашителният вид на това чудовище на военната компания „Локхийд-Мартин” е придружена с надписа: „Моделът F-35. Величие за Британия”. Тази американска „дрънкулка” ще струва на британските данъкоплатци 1,3 млрд лири, като предшественици от същата F-серия вече кръвопролитно вилняха по света. В синхрон със своите рекламодатели редакцията на вестник „Гардиън” се обяви за увеличаване на военните разходи.

На снимката: Бойната авиация продължава да е най-предпочитаното военно оръжие, с което САЩ и партньорите им си служат за колониализирането на държавите.

Да напомним отново – зад последната война стоят сериозни причини. Господарите на света искат Украйна, не само за да я превърнат в ракетна база срещу Изтока. Те искат и нейната икономика. Новият финансов министър в Киев Наталия Ярешко е бивш старши служител в Държавния департамент на САЩ, отговарящ за презокеанските „инвестиции”. На нея набързо й беше дадено украинско гражданство. Искат Украйна заради изобилния й природен газ – синът на американския вицепрезидент Джо Байдън е в управлението на най-голямата украинска компания за нефт, газ и шистов газ. Производителите на ГМО семена като прословутата „Монсанто” желаят да заграбят богатата земеделска земя на Украйна.

Това, което искат най-много, е огромният съсед на Украйна – Русия. Искат да балканизират или да разрушат Русия, за да експлоатират най-големите газови находища на Земята. С отдръпването на северните арктически ледове те искат да контролират Ледовития океан и неговите богатства и дългото континентално руско крайбрежие. Техният довереник в Москва беше Борис Елцин, един алкохолик, който поднесе на тепсия икономиката на Русия на Запада. Наследникът му Путин възобнови Русия като суверенна държава – това е неговото престъпление.

На снимката: В София народните протести срещу западната агресия в Украйна и НАТО не стихват вече втори месец.

Отговорността на всеки от нас останалите е ясна. Тя е да разпознаваме и излагаме наглите лъжи на военолюбците и никога да не си сътрудничим с тях. Тя е в това да събудим наново народните движения, които донякъде цивилизоваха модерните империалистически държави. И най-важното: да предотвратим да завладеят самите нас, нашите умове, нашата човечност, нашето себеуважение. Ако обаче запазим тишина, победата над нас е сигурна, ще дойде нов Холокост, ново масово изтребление.

Превод: Анти НАТО (А.Н.)

Източник (блога на Пилджер): http://johnpilger.com/articles/why-the-rise-of-fascism-is-again-the-issue

*Авторът Джон Пилджър (John Pilger) е роден 1939 година и е известен австралийски журналист, писател и създател на документални филми. Живее в Лондон. Работил главно като журналист на свободна практика, репортер, продуцент. До 2006 г. издава 11 книги, между които „Новите господари на света” (2002 г.) и „Свобода – следващия път” (2006 г.). Сред известните му филми са: „Война с други методи” (1992 г.), „Новите господари на света” (2002 г.) и „Война срещу демокрацията” (2007 г.).

Негова статия е преведена и включена в сборника „Капитализмът днес. Сборник статии 2000-2009 г.”, ИК „Жарава”, 2009 година, който още се намира в книжарниците.

Филмът „Война срещу демокрацията” може да бъде гледан с български субтитри в сайта „Документални филми” на адрес: http://www.dokumentalni.com/?p=903

Отново протест против войната и NATO

И тази неделя по улиците на София изезе обединеният фронт против NATO и империализма.
Стотици маршируваха с викове - "NATO - фашисти световни терористи" и "Америка вън от нашата земя" в центъра на столицата. Каузата обедини както левите така и патриотичните движения .
 За да се победи врагът отвън трябва да има обединение отвътре.

НАРОДЪТ СПЛОТЕН НЕ ЩЕ БЪДЕ ПОБЕДЕН!

3 март - рубладжийски ден

На 3 март сервилната на Кремълската агресия официална власт ще отбележи т. нар. „освобождение” на България. Това е гнусна инсинуация и част от коварния план на Путин за завладяване на нашата страна. Многобройните русофилски медии у нас, спонсорирани с рубли, лъжат гордия български народ, че Русия го е освободила. Петата колона на Москва организира чествания из страната.

Какво всъщност се случва на 3 март? Тази дата е символ на руската агресия срещу суверенитета и целостта на Османската империя. Русия започва война срещу една свободна и независима страна. Руските интервенти са подпомогнати от проруското опълчение.

Проруските сепаратисти в битка със законната османска власт

Казионните медии ни учат, че Русия е освободила България. Това не е вярно. Всъщност Русия поробва нашата страна, която иначе си е била по-добре в Османската империя. Някакви рубладжии още твърдят, че е имало „Турско робство”. Долна лъжа! Не знаят ли те, че там в мир и хармония са живели турци, гърци, арменци, българи, цигани, евреи и др. Истински космополитен мултикултурализъм. Освен това са се спазвали човешките права и свободата на вероизповедание. Така че терминът „Турско робство” е пропагандна измислица. По-правилно е да се каже „Османско съжителство” или „Османско общежитие”, заради разнообразните обитатели на страната.

Този рай обаче е нарушен от руската информационна агресия, която насаждала омраза между хората и национализъм. Русия плаща с рубли на част от продажните българи да извършват метежи и саботажи срещу легитимната власт на султана. Вследствие на пропагандата избухва Априлското въстание и умират много хора. Русия е виновна за тези жертви. Тя трябва да се извини и да изплати обезщетения на наследниците на загиналите.

Паметник на срама, символизиращ руската агресия и поробването на България от Русия

Малко по-късно Русия окупира България и така я превръща в руска губерня. На руското робство е оказана съпротива, благодарение на видни български политици, като Австро-Унгарските императори, които се опитали да ни върнат в лоното на евроатлантическите ценности. България се освобождава за пръв път от руското потисничество благодарение на Адолф Хитлер – първият еврокомисар, опитал се да обедини цяла Европа в битката ѝ против руската агресия и комунизма. Благодарение на освобождението на Хитлер, в България са забранени рубладжийските празници 3 март и 24 май, които тровели съзнанието на хората с руски лъжи.

Само няколко години по-късно обаче руснаците отново поробват България и я подлагат на геноцид. Започват да се строят болници, училища и университети, за да може българите да робуват по-качествено на Кремъл.

Слава богу, през 1989 г. България отново се освобождава от Русия, но се оказва, че това е само на пръв поглед. Всъщност България продължава да бъде руска губерня и доказателство за това е, че се празнува 3 март. Информационната агресия на Русия трябва да бъде спряна, а нейните агенти – изгонени от страната. Относно т.нар „освобождение” от измисленото „турско робство” можем да припомним думите на Васил Левски – „Който ни освободи, той ще ни пороби”, „да ти еба майката”.

Руските интервенти легитимират терористите, като им дават знаме

Израелски леви активисти срещу проционистката левица

Отворено писмо до DIE LINKE

В писмото си долуподписаните изразяват опасения относно последните развития в дебатите по конфликта Израел/Палестина в лявата партия. Те искат партията да изрази ясна позиция срещу израелската окупация и да пледира за натиск върху държавата Израел, която не зачита основните човешки права на палестинците.

Уважаеми другари,

изпращаме ви това писмо като израелски граждани, които са активни в леви групи и организации в Израел/Палестина. Ние сме хора, които се занимават с теми като правата на човека, екология, мир, социална справедливост, правата на работниците, феминизъм. Застъпваме се в нашата страна за основна социална промяна, край на окупацията и създаване на общество, в което всички жители на страната да имат равни права.

Решихме да напишем това писмо, за да ви направим отчет и да обясним ситуацията в Израел/Палестина, тъй като някои водещи членове на вашата партия участваха в демонстрацията през януари 2009 г. в Берлин, която подкрепя продължаването на бомбандировките над ивицата Газа; засягаме групата BAK Shalom във вашата страна, която подкрепя всяко едно действие на израелската държава, както и военната и националистическа пропаганда на Израел; искаме да отбележим мълчанието на повечето водещи партийни членове в израелската политика относно окупацията. Всичко това ни кара да не мълчим повече, а да се намесим.

Проблемът е ясен. Ние не възнамеряваме да ви казваме как трябва да действате във вашата страна. Вие трябва да имате правото да се изразявате сами. Знаем, че политическият дискурс на Израел и Германия, по очевидни и важни причини, е чувствителна тема. Заради спомена от Холокост днес в Германия се предлага борба срещу антисемитизма, която е една от най-важните задачи на всяко еманципирано движение. Независимо от този факт е трудно за нас да разберем как може да се оправдае израелската политика в Германия като част от "уроците на немската история".

Що се отнася до Германия, то ние знаем важността на Германия като регионална сила в рамките на ЕС и извън него, и следователно влиянието на Германия в Близкия изток. Дипломатическите и военните действия на федералната република в региона и активната подкрепа на израелската политика са достатъчни, за да се види, че Германия е един от участниците, които са отговорни за престъпленията, извършени от израелското правителство. Израелските военни престъпления нарушават международното право. Поради тази причина смятаме, че германското правителство, подпомагайки това на Израел, е също съучастник в престъпленията.

Продължаващата окупация и лишаване от граждански права не са само в рамките на израелските отношения. Антидемократичното върховенство на Израел е насочено срещу три милиона палестинци, които нямат право да гласуват. Срещу тях се осъществяват военни престъпления в окупираните територии, а правата на човека са от голямо значение и са повод за загриженост. Европа също подпомага Израел и не е уместно да се каже, че само Израел има специална отговорност за конфликта и военната интервенция в Близкия изток. Израел получава икономическа, военна и политическа подкрепа от ЕС и особено от Германия - например, под формата на оръжейни продажби и инвестиции или това, че Израел е предпочитан от ЕС за търговски споразумения. Така не се насърчава мирният протест и се допринася за запазването на окупацията и репресиите над палестинското население. Подкрепя се военният процес, расизма и нетърпимостта сред обществото се засилва.

Необходимо е да се окаже от международната общност по силен натиск върху Израел. Силната страна никога няма да се откаже от насилието без ефективен натиск. Доказано е, че държавата Израел не клони към мирно споразумение и окупацията няма да спре, докато не се окаже натиск от чеждустранните граждански общества и правителства.

Окуражени сме от вашите последни изборни успехи и се надяваме, че нарастващата ви сила ще гарантира социална справедливост, граждански права, феминизъм и антирасизъм в Германия. Ние сме убедени, че лявата и солидарна политика трябва да сложи на дневен ред интернационализма и очакваме, че вашата група работи активно в тази област с леви, антирасистки и феминистки сили от други страни. Като част от този диалог ние представихме нашите позиции относно политиката на вашата партия във връзка с конфликта в Израел/Палестина.

Смятаме, че държавата Израел не трябва да бъде възнаградена заради окупацията, расисткото сепариране и военните престъпления. Международната политика, която помага на Израел, нарушавайки международните права, не е приемлива за налагането на справедлив мир в страната за всички жители. Някои конкретни изисквания, които бихме могли да дадем:

- Регулиране на целия износ на оръжия от Германия към Израел. Да не бъде оправдана търговията с оръжия. Германия търгува със страна, която системно нарушава международното право. Израел харчи милиарди евро за техника, като например закупуването на два военни кораба наскоро.

- Предотвратяване на търговското споразумение между Израел и ЕС. Германия и другите страни-членки на ЕС продължавата да засилват търговските споразумения с Израел. Европа смята, че това води до подобряване на отношенията на доверие между Израел и ЕС, но по този начин Израел продължава да нарушава човешките права.

- Пълна забрана на израелските продукти в ЕС, които са произведени изцяло или частично в окупираните територии (включително Източен Йерусалим).

- Насърчаване на съдебни производства срещу извършителите на военни престъпления в Израел/Палестина и изпълнение на препоръките от доклада Голдстоун.

- Подкрепа на организации и активисти в гражданското общество на Израел/Палестина и особено подкрепа към мирна масова съпротива срещу стената и селищата в окупираните територии.

Отделно от тези предложения, ние се надяваме, че вашата група ще търси успех в усилията си да започне дебат в Германия за значението на немската отговорност за случващото се в Близкия изток. Това трябва да е дебат от историческа и текуща гледна точка, насърчаващ политиката за мир между всички жители на региона, както и социална справедливост и права на човека. Бихме се радвали да участваме заедно с нашите палестински другари и партньори в дебатите на вашата група за случващото се в нашия регион. Ние се надяваме, че това писмо ще допринесе за ползотворен диалог между левицата в Германия и левицата в Израел/Палестина.

Солидарни поздрави,

Miriam Abed-ElDayyem, Gadi Algazi, Udi Aloni, Galit Altschuler, Hila Amit, Roey Angel, Asaf Angermann, Gabriel Ash, Reuven Avergil, Danna Bader, Roni Bande, Ronnie Barkan, Yossi Bartal, Ofra BenArtzi, Mor Ben Israel, Yoav Beirach Barak, Elaenor Cantor, Shai Carmeli Pollack, Alex Cohn, Adi Dagan, Silan Dallal, Yossi David, Daniel Dokarevich, Keren Dotan, Ronen Eidelman, Nimrod D. Evron, Eli Fabrikant, Tamar Freed, Michal Givoni, Tsilli Goldenberg, Anat Guthmann, Connie Hackbarth, Yuval Halperin, Iris Hefetz, Hanan Hever, Shir Hever, Chaya Hurwitz, Argo Inna, Hedva Isachar, Matan Israeli, Matan Kaminer, Reuven Kaminer, Adam Keller, Hava Keller, Yana Knopova, Peretz Kidron, Assaf Kintzer, Yael Lerer, Orly Lubin, Adi Maoz, Eilat Maoz, Naomi Mark, Anat Matar, Hagai Matar, Michaeli Maya Wind, Edu Medicks, Yosefa Mekayton, Rotem Mor, Susanne Moses, Avital Mozes, Naama Nagar, Ido Nahmias, Dorothy Naor, Regev Nathansohn, Ofer Neiman, Norah Orlow, Hava Oz, Einat Podjarni, Yael Politi, Israel Puterman, Hili Razinsky, Moshe Robas, Shadi Rohana, Yehoshua Rosin, Eddie Saar, Sergeiy Sandler, Gal Schkolnik, Ayala Shani, Shemi Shabat, Aviram Shamir, Tali Shapiro, Fadi Shbeta, Ehud Shem Tov, Mati Shemoelof, Yehuda Shenhav, Kobi Snitz, Gideon Spiro, Bilha Sündermann Golan, Roy Wagner, Michael Warschawski, Sharon Weill, Yossi Wolfson, Uri Yaakobi, Sergio Yahni, Kim Yuval, Michal Zak, Shimri Zameret, Mai Zeidani, Talilla Ziffer, Beate Zilvesmidt, Moshe Zuckermann

Приложения към писмото:

Някои примери на военна и националистическа пропаганда от страна на BAK Shalom

http://bak-shalom.de/index.php/2008/05/03/60-jahre-israel-ein-ganzer-monat-feierei/

Покана за подкрепа на мероприятие за Израел, организарно от BAK Shalom, на което участват Петра Пау и бившият израелски посланик Илан Мор

Участие на Клаус Ледерер в демонстрация в подкрепа на операцията "Лято олово"

Източник: http://wutbuerger.blogsport.de/2013/10/03/israels-linke-vs-antideutsche/

Американското посолство подкупва венецуелски служители за да свали правителството на Мадуро

Telesur, Global Research, February 04, 2015

Президентът Мадуро отправи обвиненията в своето телевизионно предаване казвайки, че е предоставил доказателства на регионалните организации и очаква тяхната намеса

Венецуелският президент Николас Мадуро обвини служители на американското посолство в Каракас в заговор чрез подкупване на хора близки до правителството, включително настоящи министри и военни служители, с цел сговаряне срещу Боливарската власт.

Тези обвинения президентът отправи във вторник (3 февруари) по време на своя телевизионна реч.

Мадуро дабави, че председателят на Съюза на южноамериканските държави (UNASUR) Ернесто Сампер ще посети Венецуела в сряда, за да провери твърденията за задействани заговори за преврат във Венецуела. Той допълни, че призовава тази регионална организация да работи съвместно с Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (CELAC) за тяхното посредничество в конфликта между Венецуела и САЩ.

3 февруари 2015 година, Николас Мадуро: САЩ скалъпват преврат срещу Венецуела, ние няма да позволим това, ние сме антиимпериалистически народ 

Венецуелският ръководител каза, че на Сампер са предоставени „доказателства” за дейността на дипломатическия персонал на САЩ във Венецуела. Той изказа надежда, че президентът Барак Обама не е в течение с тези действия и засего го „оправдава поради липса на доказателства”.

Мадуро повтори своето обвинение, че зад преврата стои вицепрезидентът Джо Байдън. Стана ясно – американският политик е говорил пред водещи регионални политици за това, че венецуелското правителство ще бъде „свалено”. Това са съобщили самите те на Мадуро при последната среща на CELAC в Коста Рика.

В понеделник САЩ въведоха нови санкции над Венецуела, които бяха отхвърлени от Каракас. В свое съобщение министърът на външните работи заяви: „Народът на Венецуела потвърждава своята независимост и суверенитет. Ние не приемаме намеса от какъвто и да е вид на чужди сили”.

Каракас също отбелязва, че действията на САЩ „противоречат на волята на правителствата и народите на Латинска Америка и Карибите” и се позова на единодушните декларации от срещите на CELAC срещу външната намеса в региона.

Венецуелското правителство вече стана мишена на една нарастваща и агресивна медийна кампания, която за да оправдае чуждото вмешателство, напада ръководителя и политиката на страната.

„Всички империалистически войни получават тласък от медийни кампании като настоящата, създават дезинформация, имаща за цел да оправдае пред света силовата намеса”, заяви венецуелският външен министър Делси Родригес.

Венецуела – един преврат в реално време

В близост до България САЩ вече водят две войни и вниманието ни е насочено най-вече към тях. Грозните интереси на американския империализъм разрушават Сирия, избивайки стотици хиляди хора и прокуждайки милиони от родината им; същото правят и в Украйна. Особено сме чувствителни към трагедиите на тези народи, тьй като Вашингтон и слугите им от ЕС вече въвличат и България чрез НАТО в престъпления срещу обикновените хора и в ущърб на собствения ни народ. Венецуела – това е третият фронт на САЩ, който те активизират отново и тъкмо в този напрегнат за Източна Европа и Близкия Изток момент. Очевидно разчитат, че гнусните им опити за преврат срещу боливарското революционно социалистическо правителство ще останат незабелязани на фона на по-големите войни. Следващите два текста описват подробно престъпните планове за премахването на Николас Мадуро. Нека, запознавайки се със случващото се, се солидаризираме и с борбата на венецуелския народ. Така както подкрепяме борбата на сирийския народ, на опълченците от Донбас и Луганск!

Ева Голингер

Counterpunch, 2 февруари 2015 г.

Във Венецуела е предприет преврат. Парчетата от картинката си идват на мястото, като в долнопробен филм на ЦРУ. Всеки път се показва нов изменник, ражда се ново предателство с обещания да покаже димящото дуло, което ще обясни необяснимото. Ширят се инфилтрации, слухове се носят като опустошителен огън, а паниката заплашва да вземе превес над логиката. Водещите заглавия в печата гърмят за опасност, криза и предстояща смърт. През това време обичайните заподозрени обявяват тайна война на народ, чието единствено престъпление е в това, че е притежател на едни от най-големите запаси на черното злато (петрол) в света.

Тази седмица „Ню Йорк Таймс” излезе демонстративно с уводна статия („Господин Мадуро в своя лабиринт”, 26 януари 2015 г.), в която унижава и подиграва венецуелския президент Мадуро, окачествявайки го като „безотговорен и деспотичен”. По същото време друг вестник ABC излиза с остър материал във водещо заглавие („Шефът на охраната на чавист №2 дезертира в САЩ, обвинява го в трафик на наркотици”, 27.01.2015), в който Диосдадо Кабело – председателят на венецуелския парламент и най-влиятелният след Мадуро политик се обвинява, че е наркобарон. Обвиненията идват от бившия служител и президентски охранител във Венецуела Леасми Салазар, който е бил на работа при президента Чавес, а сега е вербуван от американската Агенция за борба с наркотиците (DEA). По този начин той става понастящем новото „галено детенце” на Вашингтон във войната му срещу Венецуела.

Два дни по-късно „Ню Йорк Таймс” пуска на заглавна страница заблуждаващ материал, който предвижда срив на венецуелската икономика и петролна индустрия („Парите от петрол намаляват, рафтовете по венецуелските магазини са празни”, 29 януари 2015 г.). Като тръби за липсите, статията пропуска да спомене задържането по складовете и продаването контрабандно от частните доставчици и бизнесмени на стотиците тонове храна и други всекидневни стоки. Целта е да се създаде недостиг, паника и недоволство към правителството, а също и да се оправдае рязкото покачване на цените. Същевременно американският вестник отбелязва едва едва и пренебрегва разнообразните въвеждани мерки от правителството за преодоляване на икономическите трудности.

Появяват се едновременно абсурдни сензационни и подвеждащи заглавия в множество други американски печатни и онлайн вестници, свързващи Венецуела с ядрени оръжия и план за бомбардиране на град Ню Йорк („Американски учен е в затвора заради опитите да помогне на Венецуела в изграждането на бомби”, NPR, 30 януари 2015). Заглавието насочва читателите към разбирането, че Венецуела е пряко свързана с терористичен план срещу САЩ, а същевременно в самия текст ясно пише, че венецуелци не са замесени в това. Цялата игра на думи е примамка на ЦРУ, чиито агенти се правят на венецуелски служители за да хванат един недоволен ядрен физик, който някога е работил в Лос Аламос (САЩ). Венецуелска връзка в случая не съществува.

     Същият ден говорителката на Държавния департамент Дженифър Псаки осъжда предполагаемо „криминализиране на политически дисидент” във Венецуела. Това тя прави при въпрос на журналист за избягалия венецуелски генерал Антонио Риверо, който пристига в Ню Йорк, за да моли за помощ работния комитет на ООН за неправомерните задържания. Риверо бяга от заповед за арест във Венецуела след участието му в насилническите антиправителствени протести от февруари 2014 година, довели до смъртта на повече от 40 души – основно привърженици на управляващите и служители по сигурността. Появата му в САЩ съвпада с тази на Салазар и свидетелства за съгласувани усилия за отслабване на въоръжените сили на Венецуела. Това се цели чрез привличане на общественото внимание към двамата високопоставени военни служители, преди верни на Чавес, а сега обърнали се срещу своето правителство и активно търсещи чужда намеса срещу своята страна.

Примерите са само епизод от едно нарастващо, системно отрицание и изопачаване при отразяването на венецуелските процеси в американските медии, които рисуват силно сгъстена мрачна картина на сегашното състояние на страната и характеризират правителството й като некомпетентно, диктаторско и криминално. Такъв тип съгласувана медийна кампания срещу Венецуела не е новост – медиите постоянно обрисуваха бившия венецуелски президент Уго Чавес, който четири пъти беше избиран като ръководител с огромно мнозинство, като тираничен диктатор, унищожаващ страната си. Но в случая тази кампания открито и рязко се засилва, придобива обезпокоителни мащаби.

Самият „Ню Йорк Таймс” има срамно минало, що се отнася до Венецуела. Редакционната му колегия много щастливо ръкопляска на жестокия преврат от април 2002 година за свалянето на президента Чавес, в резултат на който бяха убити повече от 100 венецуелци. Когато два дни по-късно Чавес, благодарение на милионите си привърженици и вярна армия, се завърна на власт, „Таймс” не се отказа от предишната си грубост, а вместо това нагло помоли Чавес да „поеме отговорност”, като го обвини, че сам си е скалъпил преврата. Фактът, че сега същият голям вестник е започнал постоянна и пряка кампания срещу венецуелското правителство с едностранни, изопачени и неприкрито агресивни статии (редакторски, дописки, мнения и новини), разкрива намерението на САЩ да сменят управлението. Това действие се изпълнява на бързи обороти.

Моментът на пристигането на Леамси Салазар във Вашингтон и предполагаемата му роля на сътрудник на DEA, осветляването на личността му пред обществеността не е случайност. Този февруари се отбелязва една година от антиправителствените протести, които пробваха да доведат до насилствената оставка на Мадуро и опозиционните групи искат да извлекат ползи от годишнината, за да въобновят протестите. Опозиционните лидери на протестите Леополдо Лопес и Мария Корина Мачадо са показани от „Ню Йорк Таймс” и други „авторитетни” издания като „борци за свобода”, „истински демократи”, а по настоящем Мачадо се определя от „Таймс” като „носителка на голяма промяна”. В полза на Лопес пък се намеси дори президентът Обама. По време на своя реч миналия септември в ООН Обама призова той да бъде освободен от затвора, където същият беше задържан по дело за ролята си в насилническите метежи. Тези вливащи се в хор гласове охотно подминават включването и ръководната роля на Лопес и Мачадо в насилнически, недемократични и направо престъпни действия. И двамата са свързани с преврата срещу Чавес от 2002 година. И двамата получават незаконно чуждестранни пари за политически действия, насочени към събаряне на правителството, и двамата водеха смъртоностните протести срещу Мадуро от миналата година, като публично призоваваха за отстраняването му с всякакви незаконни средства.

Джо Байдън

  Използването на фигури като Салазар, който е известен на всички като един от близките охранители на Чавес, като сила за дискеридиране и атака на правителството и неговите ръководители е стара разузнавателна тактика, при това много ефективна. Да се инфилтрира, вербува и неутрализира врага отвътре или чрез един от членовете му – това създава болезнено и шокиращо предателство, което сее недоверие и уплаха в редиците. Независимо че няма доказателства в подкрепа на скандалните обвинения на Салазар към Диосдадо Кабело, водещите заглавия правят от това сенцационна история и подхранват общественото мнение срещу Венецуела. Недоказаните обвинения на Салазар целят също така да неутрализират един от най-важните политици във Венецуела с намерението да се създадат нови вътрешни деления, интриги и недоверие сред боливарските социалисти.

Най-ефективните тактики на ЦРУ, използвани срещу „Черните пантери” и други радикални движения за промяна в САЩ, са инфилтрацията, насилието и психологическата война. Чрез внедряване на агенти в тези организации или привличането на техни дейци, които се ползват с доверие и достъп до ръководството, на ЦРУ се удава да унищожи тези движения отвътре, пречупвайки ги психологически и неутрализирайки ги политически. Тези тайни тактики и стратегии са богато документирани и описани от ЦРУ и други официални американски правителствени източници, които излязоха наяве чрез Закона за свобода до информацията (FOIA). Публикувани са през 1990 година в прекрасната книга на Уард Чърчил и Джим Вандер Уол: „Агентите на репресиите: Тайните войни на ЦРУ срещу „Черните пантери” и американското индианско движение” (издателство South End Press).

 Венецуела страда от рязкото и значителното понижение на цените на петрола. Икономиката на страната е зависима от петрола и се свива сериозно, а правителството взима мерки да реорганизира бюджета и да осигури достъпа до основните услуги и храни. Въпреки това хората изпитват известни трудности. Независимо от мрачните картини на „Ню Йорк Таймс” венецуелците не гладуват, не са без дом и не страдат от масова безработица, както държави като Гърция и Испания, които изпитаха на гърба си политиката на ограничителните мерки [наложени им от МВФ, Световната банка и ЕС, бел.прев.]. Въпреки някои липси – част от тях причинени от валутния контрол, други от съзнателното запасяване, а трети от саботажи и контрабанда, 95% от венецуелците ядат три пъти на ден. Броят на ситите е нарастнал два пъти спрямо 1990 година. Безработицата е под 6%, а държавата субсидира изграждането на нови жилища.

Несъмнено обаче, хвърлянето на венецуелската икономика в криза е нарастваща и засилваща се стратегия, която служи на чуждите интереси и венецуелските им партньори от опозицията. Тя е много ефективна. С продължаване на липсите и затруднения достъп до долари настъпва хаос и паника. От социалното недоволство ползи извличат американските агенции (фондации) и антиправителствените сили във Венецуела, които се борят за смяна на властта. Много подобна стратегия беше ползвана в Чили за премахването на президента-социалист Салвадор Алиенде. Първо беше унищожена икономиката, расте социалното недоволство, а после за да махнат Алиенде се включиха военните, които получаваха подкрепа във всеки свой ход от САЩ. И да не забравим резултатите: жестоката диктатура оглавявана от генерал Аугусто Пиночет измъчваше, избиваше, отвличаше и превърна десетки хиляди хора в политически изгнаници. Това не е модел, който трябва да допуснем отново.

Тази година президентът Обама одобри чрез специален фонд на Държавния департамент 5 милиона долара за антиправителствените групи във Венецуела. Отделно, финансираната от Конгреса Национална фондация за демокрация ще раздаде на опозиционните венецуелски групи над 1,2 милиона долара за подпомагане усилията за подкопаването на правителството на Мадуро. Няма съмнение, че много други милиони се изсипват за смяна на властта във Венецуела по други канали, които не подлежат на никаква обществена проверка.

Президентът Мадуро призна тези протичащи в момента атаки срещу правителството и направо прикани президента Обама да спре с усилията за навреждане на Венецуела. Понастоящем всички 33 държави-членки на Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (CELAC) официално изразиха подкрепата си за Мадуро и осъдиха продължаващата намеса на САЩ във Венецуела. Латинска Америка най-после отхвърля всякакви опити за подкопаването на демокрацията в района и няма да подкрепи още един преврат, инспириран от САЩ. Време е Вашингтон да се вслуша в гласа на Западното полукълбо и да спре да използва същите стари мръсни тактики срещу своите съседи.

Ева Голингер е автор на книгата „Кодът на Чавес” („The Chavez Code”).

Източник http://venezuelanalysis.com/analysis/11179