Хиляди се събраха на протест срещу бюджетните съкращения в Италия

Поредният протест в Рим срещу политиките на бюджетни ограничения и продължаващата висока безработица събра хиляди италианци. Протестиращите призоваха новия премиер на страната Енрико Лета да се съсредоточи върху създаването на работни места, което ще помогне на страната да излезе от рецесията, предава CNBS.

“Надяваме се, че това правителство най-накрая ще започнете да се вслушва в нас, защото започваме да губим търпение”, каза Енцо Бернадис, който бе част от морето протестиращи и размахващи червени знамена. Той призова както за повече права на работниците, така и за по-добри договори.

Премиерът на Италия Енрико Лета, който е на власт от по-малко от месец, се опитва да се задържи стабилна неспокойната коалиция между неговата лявоцентристка Демократическа партия и дясноцентристката „Народ на свободата“, водена от бившия премиер Силвио Берлускони.

Проучване на SWG institute показва, че доверието в правителството, дошло на власт след неубедителни избори, вече започна да се понижава, стартирайки от 43% в началото на месеца и достигайки до 34% към края на миналата седмица.

“Не мога да чакам повече” и “Трябват ни пари, за да живеем” бяха сред най-популярните лозунги, държани от тълпите.

Един от основните приоритети, които Енрико Лета декларира при встъпването си в длъжност през април, бе възстановяването на работните места. Въпреки това, няколко от демонстрантите се оплакаха, че премиерът не се придържа към обещанието си, като вместо това се фокусира върху реформата на данъка за сгради.

Синдикалните лидери заявиха, че е необходимо страната да се откъсне от курса на строги икономии, който експремиерът Марио Монти въведе. Той обхващаше редица съкращения на разходи, увеличаване на данъците и пенсионна реформа, които мерки целяха да подкрепят публичните финанси на страната.

“Трябва да започнем отначало с повече инвестиции. Ако не започнем отново с публичните и частните инвестиции, няма да създадем нови работни места”, каза Маурицио Ландини, генерален секретар на съюза на левите металурзите Fiom.

Италия попадна в най-продължителната си рецесия от стартирането на тримесечното отчитане през 1970 г. насам. Безработицата е близо до рекордите нива, като в частност младежката достигна до 38 на сто.

Комунистически блог

Още от Италия:

Хиляди младежи в Неапол протестираха заради лошите условия на пазара на труда. „Коктейл Молотов” за немски министър

http://actionredbg.blogspot.com/2012/11/Hilyadi-mladezi-v-Neapol-protestiraha-zaradi-loshite-uslovia-na-pazara-na-truda-Kokteil-Molotov-za-germanski-ministur.html

Рим в червено

http://actionredbg.blogspot.com/2012/11/Rim-v-cherveno.html

Червен протест срещу американска военна база във Виченца

http://actionredbg.blogspot.com/2012/12/Cherven-protest-srestu-amerikanska-voenna-baza-vuv-Vichenca.html

КУЧКАТА Е МЪРТВА – хиляди празнуват смъртта на Тачър

Спонтанната и чистосърдечна реакция на сънародниците на Тачър може да изглежда прекалена, но е истинска. Милиони животи бяха съсипани от действията на най-мразената жена в британската история. Оценката на потърпевшите е жестока, но честна. Докато съществува необузданият в алчността си капитализъм, няма живот, а само мракобесие и страдание. Отиде си един от символите му, това е.

Шампанско се ля вчера, когато левите излязоха на британските улици, за да отпразнуват кончината на бившия британски премиер Маргарет Тачър, предаде агенция БЛИЦ. Хора се събраха в центъра на Глазгоу, други изразиха радостта си по улиците на Брикстън в Южен Лондон. Само часове след кончината на “Желязната лейди”, се организираха партита посредством   социалните мрежи.

КУЧКАТА Е МЪРТВА

На площад Джордж в Глазгоу антикапиталисти скандираха по мегафони “Маги, Маги, Маги”, а другите им отвръщаха “мъртва, мъртва, мъртва”. В празнуването на импровизираното парти към членовете на организации, сред които Федерацията против данъка “свободна спалня”, Комунистическата партия, Социалистическата партия, Работническата партия на социалистите, Международната социалистическа група, се присъединиха и обикновени граждани. 

Народът се събра около 17 часа, въпреки разпореждането на градския съвет на Глазгоу събитието да не бъде посещавано. Малко по-късно всички запяха дружно: “Сбогом, вещицата е мъртва”. Тогава се разнесе и звукът на тапата, изхвърчаща от бутилка с пенливо шампанско. Сред празнуващите имаше и специално подготвени, дошли за събитието с необходимите картонени шапчици и конфети. 

Междувременно няколкостотин души се събраха в Брикстън в Южен Лондон – сцената на бурни размирици през 1981 г., две години след след началото на първия премиерски мандат на Тачър. Някои носеха плакати с надписа: “Радост, Тачър е мъртва”. 

За отрицателно време 180 000 души харесаха сайта isthatcherdeadyet.co.uk. Той е създаден преди 3 години с въпроса "Още ли не е умряла Тачър", а днес авторите му смениха отговора "Все още не" с "Да!" В един момент бутона "харесвам" натискаха по 2500 потребители в минута.

ИзСЕZват ли наЕVNите?

Време беше. Колко ни отне да усетим, че консумирана енергия примерно за 50 лв. влачи надценки от още 100 и повече?

Дали енергоразпределителните вражества пък не участват в кампанията за построяване на нови енергийни мощности (атомни, газови, “зелени”)? Уж с намека, че само така токът ще поевтинее?

Само че няма да поевтинее. Питайте интернет-търсачките и те ще ви кажат, че и в прехвалената Европа, оная, дето никога не е била, за добро или лошо, част от Османската империя, положението е същото. Електричеството не е скъпо (или не чак толкова скъпо) на изхода от централите, оскъпяването идва от надценките на посредниците и от налозите за държавата. Така е с всяка стока и който работи в производството, той го знае. Производителят винаги е в състояние да предложи достъпна стока или услуга, но търговците нали и те съпруги, деца, любовници, деца от любовниците хранят, немалка част от печалбата им отива за нуждите на конкурентната пазарна война, която никога не секва.

Това е капитализмът. На много европейски езици съществува вицът, че “комунистите излъгаха за комунизма, ама за капитализма истината говореха”.

Страдащото от високите сметки население има два изхода.

Първият е да пие чаша студена вода, да стегне коланите, да се навлече с повече пуловери и да се примири. Вариант №1: преди да се примири, да направи няколко шумни протеста, за да му олекне, като после пак си плати, може разсрочено. Вариант №2: да обеси семейството си и после да се гръмне. Вариант №3 на същото: да краде ток, докато не ги хванат и тогава ще избира между първите два варианта.

Вторият изход е ДА НЕ ПЛАЩА. Да се обединява по местоживеене, да не допуска изключване на електричеството или да го възстановява “самоуправно”. Да блокира с няколко чувала цимент и няколко колички пясък и чакъл офисите на енергийните монополисти. И дано при това прояви повече търпимост към редовите служители на електроразпределителните вражества – и те не вземат кой знае колко големи заплати, но пък са принудени да изпълняват нарежданията на шефовете си, които са истинските кръволевопийци.

И най-важното – хората да не се поддават на лъжливите приказки, че съседът им е враг, че плащат неговата сметка. Загубите по токопреносната мрежа варират от 17 до 32%. Ето това плащат. Плюс апетитите на посредниците, тяхната нужда от печалба – максимална и на всяка цена. Лъжата за “лошия съсед” цели да разрушава и малкото останало чувство за човешка солидарност. Затова и съпротивата следва да е солидарна – не само като противопоставяне на бандитите, но и като взаимопомощ, без нея няма общество, няма човечност. Но пък може да има държава – тя владее разделените, скараните, измамените наивници.

Не бива също така да хранят и друга опасна илюзия – че ДЪРЖАВАТА ще помогне. Не, няма. Тя е лицензирала грабителите, тя натоварва сметките с ДДС, тя е съучастник в ограбването.

Ако се престрашим и предприемем ефективна, не показна съпротива, лесно ще се самоорганизираме в групи за подкрепа и самозащита, а тези групи – в обща мрежа за взаимна помощ и координация, ще проумеем и предимствата от гражданско самоуправление. Отначало по отношение на един проблем, после на друг. Само така, с действие, ставаме свободни, връщаме си потъпканото достойнство – и вместо да оцеляваме като плъхове, почваме да живеем, малко по малко.

Не протестирайте – институциите не са на ваша страна.

Съпротивлявайте се – дружно срещу вражествата, само вие сте на своята страна.

Свободна мисъл

118 години Гео Милев ни зове към бунт

ДЕН НА ГНЕВА

Presto I

Бягай, бягай

в галоп

не питай

ти си сам идеал!

На живота огромния топ

изгърмява ме цял

на вис към звездите.

Бягай

залягай

ставай

падай

нападай

решително

смело

стремително

неудържимо напред

— без команда, без ред —

напред.

Дело! Дело

е нашя зов

пряко всичко

пряко вражда и любов,

пряко звезди,

метеори

комети

— напред

без умора,

без сън

навън

из затворите,

из градовете

центростремително

ти полети!

Presto II

Братя

Другари

Малоимотни

Граждани

Селяни —

вий млади

и стари,

които постотно сте

като животни

раждани,

стреляни —

Безполезно е тъй да стоим:

да се вдигнем

— напред —

да вървим!

През дим

черни, саждиви, изкаляни —

без команда, без ред —

тъй както, когато изригне

стремително

катер.

Братя!

Сега е последния час,

последния ден:

100 години пред нас

Камил Демулен

говори разпалено

и убедително

и сочи

великата страшна Бастилия.

Сега е последния час.

Всеки от нас

с последни усилия

трябва да скочи

на крак!

1922

Преди 45 години на днешния ден беше убит Че Гевара

Преди 45 години на днешния ден беше убит Че Гевара. На 8 октомври 1967 г. при битката в местността Кебрада де Юро, близо до град Вилегранде, в Боливия раненият Че попада в плен.

Акцията е организирана от ЦРУ. На следващия ден, 9 октомври, по заповед от Вашингтон Ернесто Че Гевара е разстрелян и боливийското правителство съобщава за екзекуцията. На 15 октомври кубинският лидер Фидел Кастро официално съобщава за смъртта на Ернесто Че Гевара.

Протест в солидарност с испанския народ – 24 юли 2012

След движението на „възмутените” по всички площади на Испания, испанският народ изригна отново! Хората продължават да протестират по улиците срещу ужасния живот, който политическите и финансови елити им подготвят за тях, без тях! 

На сутринта на 20 юли видяхме нещо, което мислехме, че сме оставили в епохата на Франко  –  кръв и сълзотворен газ поляха площадите на Испания, докато испанската полиция разпръскваше протестиращи, стреляйки с гумени куршуми. Дори и консервативните медии признаха, че на улиците е имало милиони испанци, излезнали, за да защитят страната си от най-голямото разграбване в новата й история. 65 милиарда бяха отрязани от здравеопазване, образование и социални дейности, докато 100 милиарда ще бъдат налети в алчните и провалящи се капиталистически банки на страната, сами по себе си, причина за кризата.

У нас, солидарност с испанските граждани изразиха около 20 души, организирайки символичен протест пред сградата на испанското посолство в София. Бяха опънати два транспаранта – един с надпис “¡Todos somos indignados!” (“Всички сме възмутени!”) и един изобразяващ банковата система, такава каквато е. А именно – бездънна яма, поглъщаща всичко, което застане на пътя й. В акцията се включиха и няколко деца, които играеха на двора на близкото училище, като показаха, че не само парите ни, а и самите ние неусетно се превръщаме затворници на системата, в която живеем. Протестът приключи със скандирания: “¡El pueblo unido jamas sera vencido!”