Материалът е публикуван на 30 август 2013 на сайта foo.bg и в известен смисъл се оказа пророчески относно концерта на Роджър Уотърс на същата дата и дебатите, които се разразиха след това.
Броени часове остават до концерта на Роджър Уотърс в България. Неговото шоу може да се приеме за голямо културно събитие. Присъствието на големия британски музикант в България, обаче беше белязано от нещо любопитно. Днес той посети гроба на майор Франк Томпсън, намиращ се до българското село Литаково.
Историята на този британски офицер от Втората световна война е интересна, а пък той е интересен за Роджър Уотърс, защото самият той се смята за лично и емоционално обвързан с Втората световна война – баща му загива на 23 януари 1944-а година при битката при Анцио, борейки се срещу фашистите. Малкият Роджър е само на една годинка тогава и така и не се запознава с баща си.
Франк Томпсън също загива, докато се бори с фашистите – неговите палачи обаче са българи. Истината е, че той е комунист, повлиян силно от бъдещата известна писателка Айрис Мърдок и дори споделя, че неговият идол в живота се нарича Георги Димитров. Като доброволец в Британската армия, младият офицер е спуснат с парашут в България в началото на 1944-а година, за да се свърже с българските партизани. По-късно той осъществява връзката между Българската народоосвободителна въстаническа армия и британската армия. На 23 май 1944 година при престрелка с жандармерията, 23 годишният Томпсън е ранен и по-късно, на 10 юни в околностите на село Литаково, е екзекутиран.
Разбира се, можете да приемете всичко това като любопитна историческа справка, но истината е, че фашизмът не е шега. Тогава България официално е съюзник на Хитлер, макар и да е спорно дали можем да бъдем наречени германски сателит, факт е, че режимът в България е профашистки. На 23 януари 1941-а година дори влиза в сила Законът за защита на нацията. Така хитлеристкото расистко законодателство е въведено и в България. През 30-те и 40-те години на миналия век обаче, не е имало особено много демократи, които да заявят своето несъгласие с тази античовешка идеология. И ако искате да не излизаме от тоталитарните асоциации, 40-те години на миналия век единствените, които фактически са се борели с фашизма в България са комунистите и левите хора в най-широк смисъл на думата. Още по-точно – последните са победили и така са гарантирали свободата на бъдещите поколения на този континент. Да, те са леви, левичари, комунисти и прочие – все определения, които в днешно време ни набутват в съзнанието като дълбоко негативни.
По телевизорите може да чуете от много „демократи“, че разлика между фашизъм и комунизъм няма. Ако хванете отделни представители на десния интелектуален елит в страната и ги притиснете в до стената, те сигурно ще си признаят, че Втората световна война не е свършила по най-правилния начин. Каквото и да значи това, ми се струва, че недоизказана мисъл в това твърдение е меко казано скандална. Изобщо приравняването на фашизма и комунизма почти винаги се прави, само за да се подмени историческия факт на победата във войната. Сякаш няма никакво значение кой е победил.
Изобщо, цялата тази гледна точка към миналото ни, е дълбоко грешна, а и зарита от тонове „демократична шлака“, защото в нея няма нито една обединителна линия – всичко ляво просто е задължително да се отрече. Това ми напомня на опитите Никола Вапцаров да бъде принизен и сравнен с бездарните „лагерни поети“ или пък да бъде отречена неговата „лявост“. Само искам да припомня на всички съвременни пичове, че почти всички тогавашни пичове са били комунисти или социалисти. Включително и майор Франк Томпсън.
Иначе понеже официалната цивилизована позиция на българския интелектуален елит, преминава през пълното и декларативно отричане от комунизма като идеология, режим и всичко, изобщо не е учудващо, че в днешно време историята на майор Томпсън не може да бъде приета и харесана, най-малкото, защото не отговаря на линията на съвременното догматично мислене.
При отбелязването на жертвите на фашизма и комунизма, първите удобно се пропускат от разговора. Мемоари, документални филми и нахакани журналисти със стръв ни напомнят кого именно прасетата са изяли в Белене, но забравят за всички онези млади момчета и момичета, които безжалостно и безмилостно са измъчвани и убивани в полицейските мазета. И това не е обикновена особеност на съвременния прочит на тази част от българската история, а също така и морално извращение, защото се опитва да премери злото и лошото, само за да докаже, че фашисткият режим в България може би не е бил чак такова зло, но виж комунистическият със сигурност е.
Затова и решението на Роджър Уотърс да отиде на гроба на майор Томпсън изглежда като абсолютно необяснимо събитие за поклонниците на сектата на абсолютната истина. “Любимият” ми информационен сайт Дневник, а и други медии, които преди това нахъсано информираха за антиизраелските послания от шоуто му, изобщо пропуснаха да разкажат на читателите си за забежката на Уотърс към гара Томпсън, може би защото „червеният боклук“ е разпознат като такъв.
Най-лошото, което може да прочетете за него на Запад, е именно свързано с неговия политически активизъм. Един вид „музикантите трябва не забравят, че са просто музиканти и ако обичат да не ни натрапват политическите си възгледи“. Т.е. елегантен начин да му се напомни, че трябва да си дрънка на китарката и да си затваря устата.
Взимайки предвид начинът на мислене на една част от хората, които се определят като десни, не бих се учудил, ако в главите им се е появила хитрата идея на последния да му пробутат зеления плакат, на който пише „оставка“ или нещо подобно. Дори и да се случи нещо такова, информираните почитатели на „Пинк Флойд“, „Стената“ и Роджър Уотърс, навярно знаят, че шоуто му е заредено с политически заряд и послания, а самият той често се изказва против капитализма, консумеризма и империализма, за което и често си има проблеми с политическото приемане на концертите му. Защото “Стената” не символизира просто падането на комунистическите режими в Източна Европа, а ужасът от затварянето на човешката душа в рамките на догматичното мислене на тоталитарните общества.
Най-лошото е, че това негово послание, трудно ще достигне до главите на „демократите на изток от рая“.
Вижте още:
Стената, Франк Томпсън и как рок-музикантът Роджър Уотърс преоткри историята ни
Роджър Уотърс призовава музикалния свят за бойкот на Израел
