Венецуелският президент Николас Мадуро направи изявление, с което изразява солидарност с гръцкия народ и премиера Алексис Ципрас.
"Бих искал официално да изразя солидарност към премиера Алексис Ципрас и към гръцкия народ от името на Венецуела", сподели Мадуро по време на редовното си ежеседмично изявление.
Гръцкото правителство ще проведе референдум в неделя, за да се види дали гърците одобряват условията при споразумението с кредиторите.
"Гръцкият народ познава демокрацията от 2000 години и сега той ще отговори с демокрация", каза още Мадуро.
Венецуелският президент насърчи гръцкото правителство да се откаже от програмата от строги икономии, наложени от кредиторите от Европейската комисия, Международния валутен фонд и Световната банка.
МВФ + Световната банка = стотици богати и милиарди бедни
Унгария е поискала Международният валутен фонд да освободи офиса си в Будапеща. Мотивът е, че кредитното споразумение с институцията изтича. Страната възнамерява да погаси кредита си предсрочно, съобщава в писмо до МВФ управителят на централната банка Джорджи Матолкси.
В писмото до шефа на МВФ Кристин Лагард Матолкси пише още, че страната му благодари за „ценната подкрепа", но кредитното споразумение „почти е приключило". По тази причина, вече не е необходимо МВФ да поддържа офис в Унгария и така или иначе би трябвало да напусне скоро.
Говорител на МВФ отговори, че постът на представителя на институцията в Будапеща изтича в края на август и фондът няма да й търси наследник, тъй като „присъствието на МВФ в страните – членки е по покана на властите в съответната държава".
„МВФ има желание да потвърди сътрудничеството си с Унгария в контекста на регулярни двустранни консултации, както прави и с други държави", каза говорителят Анджела Гавирия пред агенция Reuters.
Унгария дължи на фонда още 2,2 млрд. евро от кредитната линия в размер на 20 млрд. евро.
“Напъдените журналисти от държавната медия излъчват от станция на комунисти, охранявани от анархисти. Това е вече обществена телевизия”, написа в туитър атинският журналист Макис Синодинос.
Над 10 000 души протестираха на 12 юни пред централата на гръцката държавна радиотелевизионна компания ЕРТ, чиито журналисти продължиха да излъчват емисии въпреки изненадващото закриване, съобщиха местните медии.
Пред сградата на ЕРТ на атинския булевард “Месогион” излязоха членове на основния синдикат на частните служители ГСЕЕ, лекари, банкови чиновници, университетски преподаватели. Наземните диспечери спряха работа за два часа в ранния следобед.
Градските автобуси и тролеи в Атина също спряха работа. Всички те обявиха 24-часова стачка в знак на протест срещу временното закриване на ЕРТ.
То бе изненадващо обявено в четвъртък вечерта и влезе в сила в първата минута на петък. Решението бе прокарано със спорния и почти никога неизползван чл. 44 на гръцката конституция. Той дава право на президента при извънредни обстоятелства да издаде “акт със законодателна сила”, без да е гласуван преди това от парламента. За последно Каролос Папуляс прибягна до тези правомощия през 2012 г., за да прокара пореден договор между Европейския механизъм за финансова стабилност и Гръцката централна банка. Закриването на ЕРТ бе мотивирано от премиера Андонис Самарас с високия бюджет и ниския рейтинг на националната медия. За 2013 г. тя получи около 201 млн. евро - почти изцяло от лицензионната такса от 4,3 евро, включена във всяка сметка за ток. През 2012 г. трите канала на ЕРТ събираха 12,3% от аудиторията. Най-гледаният частен канал “Мега” има 20%.
Журналистите от ЕРТ продължиха и вчера да излъчват радио- и телевизионни емисии. Радиото се хваща през интернет от сървърите на журналистическия факултет в Атина. Картината се излъчва на честотите на притежаваната от гръцката комунистическа партия “Телевизия 902”, която се лови и от сателит. Анархистичен сайт също се постави в услуга на стачкуващите журналисти.
Сигналът се препредаваше от редица локални телевизии. Вчера те бяха заплашени със санкции от финансовото министерство за “нелицензирано излъчване на съдържание с марката на ЕРТ”.
В Испания се състоя поредният протест, изразяващ недоволството от политиката на властите. Този път той беше на пожарникарите в Каталуния, които се вдигнаха срещу възможни съкращения на състава.
Протестът беше организиран пред парламента на провинция Каталуния и то точно, когато тече дебатът за състоянието на пожарната служба.
Стотици пожарникари с жълти шлемове и червени якета обкръжиха парламентаристите. Огнеборците хвърляха бомбички и запалиха фалшиви ковчези с надписи "обществени услуги".
Полицаите, охраняващи протеста в Барселона, използваха пожарогасители, за да загасят горящите ковчези. В последвалите сблъсъци един от пожарникарите е арестуван.
Арестът му провокира силно възмущение след протестиращите, които заплашили, че ще нахлуят в помещенията на Парламента, където е бил отведен, за да го освободят. В крайна сметка, след като колегите му се струпали край загражденията, той е освободен. Пред медиите е заявил, че не е хвърлял камъни, а се е защитавал, тъй като полицаите действали изключително грубо и го ударили силно с палка.
Арестуваният пожарникар в Барселона Рафаел Бланко
Ясно се вижда, че полицията започва първа с насилието
Демонстрацията е била организирана, така че да съвпадне с разискванията в регионалния парламент за тазгодишната кампания за превенция на горските пожари. Огнената стихия представлява истинско бедствие в провинцията по време на сухото лято. Миналата година тя взе няколко жертви.
Според синдикатите на пожарникарите, съкращенията на бюджета и персонала заради икономическата криза "излагат на риск безопасността на обществените работници и жителите на Каталония".
Това не е първият пожарникарски протест в Испания покрай кризата. 2012 година огнеборци излязоха и във Валенсия срещу бюджетните орязвания.
Пожарникар с моторна резачка от Валенсия носи надпис: "РАХОЙ, ПРЕДАТЕЛЮ, ОСТАВИ МЕ ДА ТИ НАПРАВЯ ЕДНО "ОРЯЗВАНЕ".
Пожарникари са и на първа линия на протестите срещу безработицата и кризата
Поредният протест в Рим срещу политиките на бюджетни ограничения и продължаващата висока безработица събра хиляди италианци. Протестиращите призоваха новия премиер на страната Енрико Лета да се съсредоточи върху създаването на работни места, което ще помогне на страната да излезе от рецесията, предава CNBS.
“Надяваме се, че това правителство най-накрая ще започнете да се вслушва в нас, защото започваме да губим търпение”, каза Енцо Бернадис, който бе част от морето протестиращи и размахващи червени знамена. Той призова както за повече права на работниците, така и за по-добри договори.
Премиерът на Италия Енрико Лета, който е на власт от по-малко от месец, се опитва да се задържи стабилна неспокойната коалиция между неговата лявоцентристка Демократическа партия и дясноцентристката „Народ на свободата“, водена от бившия премиер Силвио Берлускони.
Проучване на SWG institute показва, че доверието в правителството, дошло на власт след неубедителни избори, вече започна да се понижава, стартирайки от 43% в началото на месеца и достигайки до 34% към края на миналата седмица.
“Не мога да чакам повече” и “Трябват ни пари, за да живеем” бяха сред най-популярните лозунги, държани от тълпите.
Един от основните приоритети, които Енрико Лета декларира при встъпването си в длъжност през април, бе възстановяването на работните места. Въпреки това, няколко от демонстрантите се оплакаха, че премиерът не се придържа към обещанието си, като вместо това се фокусира върху реформата на данъка за сгради.
Синдикалните лидери заявиха, че е необходимо страната да се откъсне от курса на строги икономии, който експремиерът Марио Монти въведе. Той обхващаше редица съкращения на разходи, увеличаване на данъците и пенсионна реформа, които мерки целяха да подкрепят публичните финанси на страната.
“Трябва да започнем отначало с повече инвестиции. Ако не започнем отново с публичните и частните инвестиции, няма да създадем нови работни места”, каза Маурицио Ландини, генерален секретар на съюза на левите металурзите Fiom.
Италия попадна в най-продължителната си рецесия от стартирането на тримесечното отчитане през 1970 г. насам. Безработицата е близо до рекордите нива, като в частност младежката достигна до 38 на сто.
Общественото здравеопазване не се продава, а се защитава
Десетки хиляди лекари, медицински сестри и болнични служители проведоха днес шествие през испанската столица, за да демонстрират недоволството си от бюджетните съкращения и приватизацията. Те изразиха недоволството си от обявения на 31 октомври план на кабинета, който предвижда приватизация на 6 болници и 27 здравни центъра. Протестиращите скандираха „Обществено здраве!” и „Здравето е право. Ние ще се борим за него”.
Очаква се заплатите в сектора и социалните придобивки да бъдат орязани. Освен това властите наредиха на болните да се взема такса от 1 евро за всяка рецепта, която им е предписана. Според профсъюзите, това ще доведе до влошаване на здравните грижи, а достъпът на най-бедните испанци и на възрастните хора до лекарства ще бъде на практика отрязан.
Синдикатът на работещите в здравния сектор свика общонационални стачки на 26 и 27 ноември и на 4 и 5 декември.
Вижте още:
Лекарите в Испания отстояват правото на безплатно здравеопазване за имигрантите
Над 150 000 италианци, от работници до университетски преподаватели и студенти, напълниха улиците на Рим в протест срещу премиера Марио Монти. Повечето от притестиращите бяха предимно младежи. Отделно 20 000 лекари и медицински сестри протестираха срещу съкращенията в средствата за здравеопазването.
Някои от демонстрантите хвърляха яйца и рисуваха графити, за да покажат, че не са съгласни с икономиите, въведени от кабинета му. Замеряни с яйца, бутилки и бомбички бяха филиалите на италиански банки. "Заедно с Европа, която се бунтува, да изгоним правителството на Монти" – това се четеше на огромен банер начело на колоната
"Тук сме против Монти и неговата политика, същата политика, каквато има в цяла Европа, която повали Гърция и разрушава половината от Европа, училищата, здравеопазването", каза един от протестиращите. На плакатите на присъстващите можеха да се прочетат надписи "Да се отървем от правителството на Монти".
Над участниците в похода се издигаха чучела на Марио Монти, Ангела Меркел и Барак Обама. Сблъсъци между полиция и протестиращи избухнаха и в северния италиански град Рива дел Гарда, където премиерът трябваше да изнесе реч.
Икономическата криза в страната доведе до увеличаване на данъците, намаляване на държавните разходи, безработица и замразяване на заплатите. Очаква се италианската икономика да се свие с още близо 2.5% тази година.
Разглеждайки програмата на bTV, която в последно време е поразредила американските бози с пропагандни филми от края на живковизма и оправдаващи Възродителния процес, попаднахме на филм, който впечатлява с тематиката си – превръщането на здравеопазването в стока достъпна само за богатите. Филмът случайно или не ще бъде излъчен късно тази вечер, така че ако ви се гледа, а утре трябва да започвате рано-рано работната седмица, може да го издирите из торрентите. Става дума за "Джон Кю" на режисьора Ник Касавитис, вдъхновен от личната му драма, свързана с болната му дъщеря. Предлагаме ви едно българско ревю на филма, писано преди 10 години, когато заглавието излиза на екран.
Ако решите да гледате този филм, бързо ще се убедите и ще схванете кристално ясно, че не само българската здравна система е от типа "олеле, мале". Джон Кю е емоционален и разтърсващ разказ за мъката, безизходицата и крайните решения с неясен изход, които един баща трябва да вземе, когато синът му е на смъртно легло, а лекарите повтарят, че много съжаляват, но сиренето е с пари.
Лентата на Ник Касавитис отнесе тлъсти критики, че е прекалено манипулативна, претъпкана с клишета и плакатна изразност, че подклажда тероризма и че в крайна сметка няма нужда от подобни филми. На фона на трагичните събития, резултат от терористичните акции, извършени през миналия септември, американското общество е достатъчно чувствително на тема кино, възхваляващо насилието. Но тук насилието може да бъде погледнато двузначно. Как бихте постъпили вие, ако виждате как единственото ви дете издъхва и може да бъде спасено, но лекарите ви повтарят, че всичко е въпрос на финанси? Бихте ли грабнали пушката? Бихте ли взели заложници? Бихте ли жертвали собствения си живот в името на вашето дете?
Повечето родители биха отговорили утвърдително на тези въпроси. Някои биха се замислили. Трети няма да се съгласят, но в случая тезата на авторите не е толкова за насилието, колкото за отговорността, която едно развито общество не желае да поеме. Поставянето на норми и тяхното развиване по точни траектории винаги води до скованост в структури от всякакъв тип. Липсата на гъвкавост в лицето на административните механизми кара ответните елементи да търсят алтернативни подходи. И докато в повечето сфери алтернативните подходи могат да се дефинират като корупция, то в здравеопазването подходът обикновено е различен. Не можеш да подкупиш касата на болницата да ти издаде квитанция за платена операция. Просто плащаш или се примиряваш с факта, че светът е устроен несправедливо.
Американското кино сравнително рядко се захваща със социално ангажирани теми. Парливи, често изваждащи на показ страни на "перфектната" система, които много хора не желаят да виждат, тези ленти са обречени на омразата на критиката и подкрепата на аудиторията. Социалното кино, прицелено в дилемите на обикновените хора, вирее отлично в тв средата, а спорадичните му посещения на големия екран стават все по-редки. Причината за това отстъпление се крие в подхода и реакцията на аудиторията. Доказано е, че зрителите по-скоро не искат да ходят на кино с цел гледането на такова кино, но в същото време биха го гледали с удоволствие и внимание в къщи. Затова в последните десетина години този жанр стана златен посредством канали като "Холмарк". В този смисъл продуцентите на филма са проявили смелост в решението си за киноразпространение. Най-солидното им основание се казва Дензъл Уошингтън. Носителят на "Оскар" е отново перфектен, изумителен и смазващо достоверен в подхода си към образа на Джони Кю. Играта му блести с изисканост, в поведението му няма до откриете и най-бледа следа от фалш, гласът е добре модулиран и истински. Той е природна стихия, с която Холивуд все повече ще се съобразява.
В "Джон Кю" Уошингтън е в ролята на работник в голяма фабрика. Мъж, който с честен труд се грижи за своята съпруга (Кимбърли Елис) и 10-годишния си син (Даниъл Смит). Трагедията връхлита семейството, когато малчуганът припада по време на спортно събитие. В болницата се оказва, че детето е с увредено сърце и има два изхода. В единия просто трябва да се подобри качеството на живот за оставащите "... месеци, седмици и дни", а в другия - сърдечната трансплантация е с цена от четвърт милион долара. Директорката на болницата (студената и рязка Ан Хечи) се опитва да убеди родителите, че първият вариант е по-добър. Джон е отчаян и след като разпродава цялото си имущество и взема парите от здравната застраховка, се оказва... че те не стигат. Все пак той намира пари колкото за един пистолет, с който взима заложници в спешното отделение с искането операцията да бъде извършена. Когато полицията пристига и преговорите с "терориста" започват, се оказва, че драмата не може да бъде решена нито лесно, нито бързо. От една страна, детето умира само няколко етажа нагоре в същата сграда, от друга, нервно пушещата шефка на болницата си иска парите, от трета, на началника на полицията му е нервно от приближаващите избори и решава да приключи бързо случая, изпращайки снайперист. А самият Джон Кю иска само да продължи да има син.
Вероятно на много от зрителите мелодрамата ще им нагарча. Други няма да припарят до кината само като чуят, че филмът е драма. Когато аз го гледах, около мен се мокреха изобилно със сълзи дамски кърпички с размерите на плажни хавлии. Изобщо – както ви харесва.
Вижте още:
Лекарите в Испания отстояват правото на безплатно здравеопазване за имигрантите
41-годишен мъж не издържа на безпаричието и нищетата и сложи край на всичко по най-бруталния начин - обеси се на асмата във фамилната си къща в Ново село. Точно в деня, в който съдия изпълнител щял да описва имуществото на човека за стари борчове. Висящото на примката безжизнено тяло на Атанас Чонгов било открито от съпругата му Татяна, която видяла мъртъв мъжа си на връщане от нощна смяна в местната месарница. Клетникът остави вдовица и 20-годишна дъщеричка.
До тук ни докараха. Да си слагаме примката и да плюем, че са ни раждали и въобще сме стъпвали по тази злощастна земя, коментират емоционално новоселци трагедията на семейство Чонгови.
Наско бил пенсионер по болест от години- имал проблем със зрението. Взимал мизерни пари, с които не можел да покрие никакви семейни нужди, а единствените левчета във фамилната каса осигурявала съпругата му. Закъсали плащанията към кредитори, от където се появил и частният съдебен изпълнител. Днес той бил в кметството, за да пита къде е имотът на Чонгови, за да го опише. Жените от деловодството обаче го помолили поне днес да се смили, тъй като близките му са съсипани от мъка. Юристът научил за случилото се и решил да отложи неизбежното с няколко дни.
Тва е положението. Идват, описват, гонят те от родната ти къща. А ти си слагаш примката. Питайте управляващите ни защо това се случва, нареждаха група старци, седнали на раздумка в центъра на Ново село.
Приятели на Чонгов не крият, че заради всичко той все по-често посягал към чашката, при това пълна със съмнителен, твърде съмнителен алкохол. Тъжно е, че всеки ден това се случва на много места в България. Оскотяхме, живота не уважаваме, децата си сираци оставяме, коментираха новоселци.
Испанската полиция за борба с безредиците използва палки срещу хиляди протестиращи край парламента в Мадрид, осъждащи намаляването на държавните разходи, предаде АФП.
Полицаите са използвали и гумени куршуми срещу демонстрантите, след като те опитали да премахнат металните заграждения около сградата на долната камара на парламента – Конгрес на депутатите.
От службата за спешна помощ съобщават за най-малко 14 пострадали, като един човек е със сериозно нараняване на гърба. Има и задържани.
На протеста, организирани чрез Интернет, се отзоваха хиляди хора, които се струпаха на площад
„Нептун” близо до парламента. Те искаха да направят жива верига около зданието, за да протестират срещу намерението на правителството да представи нов пакет от мерки за икономии, включени в бюджета за 2013 г., предаде Ройтерс. Сблъсъците започнаха привечер, докато силите за борба с безредиците и конна полиция се опитаха да разчистят периметъра около сградата на парламента.
„Оставка на правителството” и „По-малко полиция, повече образование” скандираха демонстрантите, преди началото на сблъсъците. В проявата участват предимно млади хора, недоволни от кризата, която според тях е
„похитила” демокрацията.
Движението на
„възмутените” от цялата страна организира шествиетото около сградата на парламента. Протестът се охраняваше от над 1500 полицаи. Повод за недоволството са поредните тежки икономии, наложени от правителството. Консервативното правителство на премиера Мариано Рахой се опитва да съкрати допълнително бюджетните разходи чрез намаляване на пенсии, въвеждане на данък върху сделки с ценни книжа,
„зелен данък” върху вредните емисии и премахване на някои данъчни преференции, посочва Ройтерс.
„Протестирам срещу всичко
– високите данъци, липсата на работни места... знам ли, истината е, че всичко ме дразни”. „Трябва да има промяна. Ситуацията е ужасна, не може да продължаваме така. Рано или късно ще има революция, иначе всичко ще се срине”, коментираха демонстранти.
Организаторите на протеста извозват с автобуси хора от цялата страна. Властите от няколко дни предупреждават, че законът предвижда от 6 до 12 месеца затвор за демонстрации,
„нарушаващи” функционирането на парламентарните институции.
Социалното напрежение се разраства и заради колебанията на правителството, дали да поиска спасителен заем от Европейския съюз.
Депутатът от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по бюджет и финанси Борис Грозданов поиска пенсиите също да бъдат обложени с данък общ доход (ДОД), когато падне таванът им. Предлага и въвеждането на данък върху лихвите от депозити, каквато идея миналата седмица за един ден финансовото министерство потвърди, а часове по-късно отхвърли.
Промените са свързани с проекта за закон за публичните финанси, който днес беше обсъден в цялата страна в Деня на диалога между местна и централна власт по инициатива на националното сдружение на общините. Борис Грозданов беше част от срещата за Столичната община, която се проведе днес заедно с депутати от мнозинството и опозицията с районните кметове в София и зам.-кмета по финанси и бюджет Дончо Барбалов.
"Различаваме се от другите страни в Европейския съюз (ЕС) по два обекта на облагане - лихвите по депозитите и облагането на пенсиите", каза на срещата Грозданов. Според него единственият аргумент пенсиите в момента да не се облагат е таванът от 700 лева. "Падне ли таванът, вече този аргумент отпада и ще трябва да го въведем, както останалите страни в ЕС."
В момента минималната пенсия е 145 лева, а данъкът общ доход - 10%. Това означава, че ако пенсиите бъдат обложени, данъкът ще е 14.5 лева. От 1 април се очаква повишение на пенсиите също с 10%.
За доходите от депозити депутатът заяви, че мотивът досега да няма данък върху тях е, че ще бъде разкрита банковата тайна. "Това обаче си е наш проблем - на държавата", добави той. Според него е дошло времето "вече да се присъединим и ние към страните в Европейския съюз и влоговете да бъдат предмет на данък".
В следващото си изказване предложи да се върне практиката отпреди десетина години част от данъка общ доход да отива в местните власти. "Не трябва да се въвеждат нови косвени данъци", каза още той. Според депутата парите трябвало да се събират централизирано, а после да се разпределят по общини.
По думите му в момента тежката финансова криза не позволява тази промяна да влезе в проекта за новия закон за публичните финанси. Това е свързано и с децентрализацията на местната от централната власт, за която се говори от години. "В проекта няма такава дума", добави депутатът.
Зам.-изпълнителният директор на сдружението на общините Емил Савов каза пред "Дневник", че по-скоро управителният съвет подкрепя част от парите от данъка да отиват в местния бюджет. Най-удачен бил вариантът 8 процентни пункта да се събира от държавата, а всяка община да преценява дали и колко да събира до останалите 2 пункта.
Идеите за облагане с данък общ доход на пенсии и лихви по депозити на физическите лица не е нова. Последно такива предложения имаше през 2010 г. на министъра на финансите Симеон Дянков като антикризисни мерки. Тогава обаче не бяха приети след срещи с ръководителите на национално представителните организации на работодателите и на синдикатите.
Море от хора заля вчера (15 септември) центъра на Мадрид при протест срещу мерките за затягане на коланите на десния кабинет на Мариано Рахой. И португалците днес излязоха масово по улиците в столицата Лисабон, и още 13 града срещу изискванията на международните кредитори.
Стотици хиляди демонстранти от цялата страна пристигнаха в испанската столица под надслов
„Искат да сринат страната, трябва да ги спрем
”. Те бяха мобилизирани от левите партии и профсъюзите срещу антикризисната политика на правителството на либералната Народна партия.
Сутринта протестът тръгна в няколко лъча – зелен в защита на образованието, бял – в подкрепа на здравеопазването, черен – на държавните служители, оранжев – на пенсионерите. Недоволството е срещу плановете на правителството да икономиса 102 милиарда евро до края на 2014 година, за да намали бюджетния дефицит.
Събралите се в центъра на испанската столица поискаха провеждане на референдум, за да принудят правителството да промени своята политика, разглеждана от синдикатите като нарушение на правата на трудещите се.
„Представителните организации на испанската общественост настояват срещу опитите на правителството да се бори с икономическата криза за сметка на трудещите се”, заяви председателят на профсъюза „Работен комитет” Игнасио Фернандес Тошо.
За да се справят с бюджетния дефицит испанските власти лишиха служещите от 13-та заплата, замразиха пенсиите, повишиха ДДС и съкратиха разходите за образование и за медицински услуги.
Под надслов „Тройката кредитори да върви по дяволите” се изля общественият гняв и в Португалия. Ропотът се засили, след като правителството прие тази година ново увеличение на данъците и догодина предвижда да повиши осигурителната тежест за сметка на работника от 11 на 18 процента.
Най-състоятелните хора във Великобритания трябва да бъдат "спешно" обложени с допълнителен данък "богатство", тъй като страната е в състояние на "икономическа война", заяви вицепремиерът Ник Клег. Шефът на Либералнодемократическата партия е младши партньор на консерваторите в управляващата коалиция.
Мислехме, че рецесията ще е кратка и ще изисква малки ограничения, но се оказа, че предстои дълъг период на лишения и икономически трудности, и е справедливо да разпределим тази тежест, колкото се може по-равномерно. Богатите също трябва да понесат част от бремето, каза Клег за в. "Гардиън".
Той поясни, че става дума не за вдигане на подоходния данък, което правителството не смята да прави - той си остава 45% в горната граница. Според Клег трябва да се обложат еднократно общите авоари на най-богатите хора. "Иначе не можем да запазим единството и просперитета на нашето общество", добави той.
България е сред седемте страни в Европейския съюз (ЕС) с най-дълга работна седмица. Това показват данните за 2011 г. на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд, която е към ЕС.
Работниците у нас се трудят средно по 40,3 часа от понеделник до петък, или с два часa и половина повече от финландците, за които работната седмица е най-кратка. Данните се отнасят само за заети на пълен ден на едно работно място и включват действително отработените часове. В тях не влизат обедните почивки, времето за пътуване до службата и обратно, отсъствията по лични причини, както и часовете за обучения.
Според изследването през последните 3 г. работната седмица у нас се е скъсила с около час и половина. През 2009 г. продължителността е била 41,7 часа.
Средно работната седмица в ЕС е 39,7 часа. Рекордьори са румънците, които прекарват в службата средно по 41,3 часа. По-дългото стоене на работа у нас и северната ни съседка обаче не се отразява на заплащането. Напротив, възнагражденията в България и Румъния са най-ниските в ЕС. Последните данни на Евростат показват, че българите са на опашката по доходи и на година печелят 9 пъти по-малко от най-кратко работещите финландци. През 2010 г. средната годишна заплата у нас е била 4396 евро, докато в скандинавската страна са печелили по 40 122 евро.
Една от причините за ниското заплащане у нас е слабата ефективност на труда. Въпреки че през последните години този показател нараства, производителността на труда в България е едва 43,5% от средната за ЕС. За сравнение във Финландия показателят надхвърля 109%. Като цяло в страните от Западна Европа, където производителността е по-висока, работната седмица е по-кратка. Изключение правят Люксембург, Германия и Великобритания.
Изследването показва още, че България е сред страните в ЕС с най-кратък платен отпуск. Законодателството у нас гарантира 20 дни почивка. Толкова е отпуската и в почти всички страни от Източна и Централна Европа. В по-старите членки на ЕС обаче тя е поне 25 дни. Най-дълго почиват в Германия, Франция и Дания - по 30 дни.
България обаче има повече официални празници в сравнение със средното за ЕС. През м.г. например 11 работни дни у нас са били обявени за почивни. Средният брой за ЕС е 8-9 дни. По тази линия най-малко са се облагодетелствали работниците в Румъния и Холандия, където са празнували само 6 дни. На обратния полюс са испанците, за които е имало 14 дни фиеста.
Европейската фондация включва и данни за работното време в браншове, в които действат колективни трудови договори. Според тях най-кратко се трудят в публичната администрация в Испания, Португалия и Франция - по 35 часа на седмица (по 7 часа на ден). В България и в повечето по-нови членки на ЕС в колективните споразумения е договорено работната седмица да е по 40 часа.
В Испания няколко души откраднали продукти от супермаркет, за да ги дадат на бедните. Полицаите не оценили подвига на Робин Худ – крадците били задържани и изпратени в полицейски участък, предаде Голос России. Както разказали самите задържани, тази акция е своеобразен протест против мерките на строги икономии в страната. Освен това, благородните разбойници били възмутени от новото разпореждане на властите – сега кофите за боклук край магазините за храни, кафенетата и ресторантите ще се заключват. В разгара на кризата бедните хора все по-често се опитват да намерят храна именно там.
По-рано властите на испанския град Жирона в северната част на Каталуния разпоредиха да бъдат монтирани заключалки върху кофите за боклук, намиращи се в близост до хранителни магазини, за да не може никой да рови за храна в тях. По този начин кметството се опитва да сложи край на ставащата все по-популярна във времето на криза практика за ровене в боклуците, която застрашава здравето на хората и провокира силни социални тревоги в обществото, съобщава “Евронюз”.
Не всички са подкрепили обаче инициативата на местните власти. Служител на един от магазините отбелязва, че много продукти с изтекъл срок на годност все още са годни за употреба. “Те биха могли да помогнат на много хора, хората търсят именно тях в контейнерите”, отбелязва той.
Много жители на Жирона смятат, че със стъпката кметството просто се опитва да замаже проблема, скривайки вредящите на имиджа на града бедняци по-далеч от туристите.
Франкфурт. Най-малко 15 германски полицаи са били ранени, един от които сериозно, по време на продължилите и през неделя сблъсъци във Франкфурт на протест срещу капитализма и антикризисната политика на ЕС, предадеРойтерс. Полицията съобщава, че е арестувала 465 демонстранти, като в протестите са участвали около четири хиляди души.
Протестиращите планирали да стигнат до централата на Европейската централна банка, но полицията им попречила.
Демонстрантите са замеряли сградата на банката с боя, нападнали са автомобилите на Бърза помощ и полицията. Положението се изострило, след като полицаи опитали да арестуват няколко демонстранти в събота вечерта.
Протестиращи твърдят, че начало на безредиците дали полицаите, които „нападнали демонстрантите, заради няколко счупени витрини”.