Работническа автономия (Autonomia Operaia)

Работническа автономия (Autonomia Operaia) е крайнолява организация, активно действаща на територията на Италия през 1970-те години. Възниква като „Организирана автономия“ през 1969 г. – 1970 г. от сливането на „Потере операйо“, „Група Грамши“ и няколко „работнически асамблеи“. По-късно в организацията влизат членове на миланския „Нов ред“ (Ремо Касагранде), на римския „Национален авангард“ (Валерио Боргезе), членове от фашистката група на Марио Тути, маоисти от „Народна борба“. Името „Работническа автономия“ получава през 1974 г. – 1975 г. Центърът на движението се намира в Болоня, административен център на най-радикалната италианска област Емилия-Романя. Стратегията на автономистите е насочена към освобождението от хегемонията на буржоазните институции и политики, дезорганизираната обществена система в производствените и социалните сфери. Автономистите са предприемали операции по унищожаване на техника, извършване на саботажи срещу армията и полицията, осъществяване на въоръжени провокации по време на демонстрации и т.н.

Революционна автономия изповядва „спонтанен“ подход към борбата. Идеолозите на организацията отбелязват: „…проявите на борба са навсякъде (в университети, в заводи, в учреждения) с една единствена цел: създаване на радикализирана борба чрез разширени форми…“. Работническа автономия се отнася отрицателно към политиката на „Червените бригади“, друга голяма лява екстремистка организация в Италия. Автономистите вярват, че „подземната“ борба на бригадистите поражда изолация и елитарност, които лишават революционната организация от масова обществена подкрепа. Те се стремят към революция, извършена в резултат на борбата на масите. Работническа автономия предпочита мащабните масови движения пред планираните въоръжени операции на “бригадистите”.

Тероризмът на Работническа автономия се превръща в неразделна част от масовото движение. В основата на борбата е положена идеята на анархизма – „граби откраднатото“.

През април 1979 г. в Рим, Падуа, Милано, Торино, Ровиго са арестувани 16 лидери на автономистите, включително Негри, Оресте Скалцоне, Емилио Веше. В началото на 1980-те години местните групировки са разгромени, лидерите хвърлени в затвори, някои емигрират, други се разкайват. Идеолозите на Работническа автономия публикуват 25 броя на журнала „Avanguardia Operaia“ и няколко трудове с „анализи на ленинизма“.

Критика на либералния антифашизъм

ЛГБТ-активистите са продукт на дясното и на либералния антифашизъм като цяло. Неорганизираното антифашистко движение бива изиграно, когато излезе от "подземната" борба на политическата сцена, където всеки счита за свой дълг да се самоопределя като "антифашист".

Един пример за това е една акция на "леви" ЛГБТ-активисти в щаб на Навални. Един от участниците в тази акция с псевдоним Сер Фиолетов се придържа и разпространява идеята на антифашизма сред угнетените слоеве на обществото. Според него, Антифа трябва да защитава гей-клубове, местата където живеят имигранти-работници и други места, където пребивават хора, изложени на дискриминация.

Сер Фиолетов

В България ЛГБТ маршовете са съпроводени със силна антикомунистическа реторика. Обикновено гей шествията започват от паметника на Съветската армия. Което, според организаторите било символичен протест против "тоталитаризма".

Станало е традиция у нас на ЛГБТ шествията да присъстват чужди посланици, като най-активни се проявяват американските. Освен това на тези прояви редовно идват и холандският, британският и др Западни делегати. ЛГБТ не крият и своите спонсори, най-последователен от които е фондация "Америка за България". По този начин те се превръщат в пионка на американския империализъм.

Американската посланичка у нас на ЛГБТ митинг в София

Анархистите, комунистите са активно ангажирани в антифашисткото движение, така че за тях е крайно необходимо да преразгледат целите и методите на своя антифашизъм. Нашата борба се различава от антифашизма на либералите и на тези "леви", които чрез медиите се опитват да се борят с национализма. Ние стоим на класови позиции и от тази гледна точка ще критикуваме тази недалновидна концепция.

Либералите и близките към тях леви смятат, че дейността на антифашистите трябва да бъде направлявана от хората, които са подложени на дискриминация. Те представят антифашизма като борба на малцинството срещу болшинството, което не признава равните права на малцинството. Техните цели са да се изкоренят предразсъдъците в обществото и всички да имат равни права.

Но социалните революционери не могат да приемат, разбира се, че крайната цел е избавлението от “предразсъдъците”. Нашата цел е освобождението на народа и установяването на реално социално равенство. Идеята на либералния реформаторски антифашизъм е лоша по три причини:

1) Той не е насочен към разрешаване на социалните проблеми, които пораждат неравенство. Този антифашизъм поражда конфликти, които произхождат от това неравенство, и подкрепя самото неравенство. Най-отчетлив пример се вижда при имигрантите. Вместо да се разобличи причината за масовата трудова имиграция, която води безмилостна експлоатация на имигрантите, както и много етнически конфликти, вместо да се борят с капитала, който води милиони работници в по-богатите страни, либералите предлагат просто имигрантите да се защитават от националистите. В резултат на това, капиталистите продължават да се обогатяват за сметка на имигрантите, а насилственото стълкновение на различни култури продължава да провокира конфликти. Основният проблем, който е в основата на всички останали, остава непокътнат.

2) Фактът, че някой човек, който се отнасят към определена социална група, обект на дискриминация, не означава, че заради неговите лични качества и позиция в обществото той може да бъде наш съюзник. Например, много кавказки имигранти, които се отнасят към социалните върхове, имат връзки с властта в Северен Кавказ и са долюбвани от Москва, не са обичани от обществото, защото техните семейства са ангажирани с бизнес и експлоатират работници. Защитата на подобни хора от “нетолерантно” отношение от местните жители е неприемлива. За социалните революционери позицията на човек винаги е била по-важна от националността, сексуалната ориентация и прочие фактори, които са възложени при раждането. Дискриминацията по отношение на всяка колективна категория не може да бъде повод за положително отношение към всички. Когато подкрепяме някого, трябва да разгледаме всеки случай поотделно.

3) Последният пункт изхожда от първия: борбата за равенство в сегашния строй е безсмислена, тя ще донесе само илюзията за равни права, но в действителност, икономическото и социалното положение на потиснатите групи няма да се подобри. Състоянието на обществото може да се подобри само чрез социална борба, която има за цел да промени радикално цялата социална и икономическа система. Тя трябва да освободи не само най-потиснатите малцинства, но и всички хора, недоволни от социалната несправедливост. И вече при унищожаването на такива фактори като експлоатация, държавна пропаганда и строга йерархия, можем да решим другите социални конфликти.

Нашата борба е борба на угнетените срещу угнетителите, а не на малцинството срещу болшинството. Нашата цел е да преодолеем социалното неравенство, а не да подобряваме положението на определени социални групи. Ето защо за нас антифашистката борба не е самоцел, за нас тя е самоотбрана при необходимост.

Червени бригади (Brigate Rosse)

Червени бригади (Brigate Rosse) - "подземна" лява радикална организация, действаща в Италия. Създадена е през 1970 г. Комбинира техники на градска партизанска борба с ненасилствени методи.

Червените бригади се стремят да създадат революционна държава в резултат на въорежена борба и да извадят Италия от алианса на западните държави.

Числеността на Червените бригади достига до 25 000 човека, заети в различни дейности, както партизански, така и полулегални, обезпечаващи функционирането на боевите групи.

Организацията е създадена през август 1970 г. от Ренато Курчо, студент в университета в Тренто, неговата приятелка Маргарита Калго и Алберто Франческини.

От 1970 г. "бригадистите" разпространяват листовки, опожаряват автомобили, саботират предприятия, правят грабежи, похищения и "пролетарски съдилища". Първата операция на Червените бригади е на 28 ноември 1970 г. - провеждат се серия от взривове в завода на Пирели. В първите години от дейността си ЧБ осъществява терор срещу началници на заводски администрации, управляващи, ръководители на предприятия.

На 17 септември 1970 г. Червените бригади опожаряват автомобил на чиновник на завода "Сит-Сименс". Още автомобили са изгорени през ноември и декември, но едва на 25 януари 1971 г. организацията получава национална известност, взривявайки три камиона в Лайнате. На 3 март 1971 г. "бригадистите" извършват първото си похищение, залавяйки Идалго Мачиарини, виден чиновник на "Сит-Сименс". След кратък разпит го пускат с лозунга около врата му "Удари един, за да се научат сто". През ноември 1972 г. Червените бригади извършват серия от грабежи, за да запълнят касата си. На 17 декември 1972 г. изгарят шест автомобила. От 1973 г. започват серия похищения: на 12 февруари 1973 г. похищават Бруно Лабата, профсъюзен шеф, който е намерен след четири часа прикован на портата на фирмата "Фиат Мирафтори". През 1973 г. са отвлечени още двама шефове. На 18 април 1974 г. Червените бригади похищават съдията Марио Соси в Генуа. От 19 април до 23 май организацията е на първите страници на всички вестници в Италия. На 23 май Соси е освободен в замяна на осем политически затворници.

В периода 1974-1975 г. се осъществява преструктуриране на Червените бригади - създава се Стратегическо ръководство и Изпълнително ръководство.

Лидерът Курчо е арестуван на 8 септември 1974 г. по донос на Силвио Джирото. Първоначално пребивава в затвора в Новара, а два месеца по-късно е преместен в затвора в Казале Монферато. На 18 февруари 1975 г. жената на Курчо Маргарита Кагол влиза в затвора Казале Монферато, въоръжена с автомати, скрити под палтото, съпроводена от още трима "бригадисти" и освобождава Курчо. На 15 май ЧБ стрелят в коленете адвоката Масимо де Каеролис. Впоследствие, стрелбата в коленете става любим метод на наказание на ЧБ.

През втората половина на 1970-те години организацията пристъпва към въоръжено насилие: убийства и осакатявания. Пикът на Червените бригади е в периода 1977-1981 г. В този период терорът се ръководи от Марио Морети. През 1977 г. негови другари убиват трима души, а следващата година - още 16. Журналисти и адвокати изпитват сериозна заплаха за живота си и ужас от терора. През 1977 г. ЧБ започват война срещу медиите: извършват се много нападения срещу журналисти. През 1977-78 г. се обсъжда прехода от "демонстрационни действия" към "постоянни акции" и "разширяване на кръга с цели". От този момент "бригадистите" започват с преки постоянни атаки срещу представители на правителството. През периода 1971-1980 г. в Италия организацията убива 15 прокурори и съдии. На 16 март 1978 г. следва знаметитото похищение на Алдо Моро. Похищавайки Моро, Червените бригади се опитват да принудят правителството да води преговори и да признае "Бригадата" като пълноценен политически опонент.

"Делото Моро" буквално шокира Италия. Виден политик, отвлечен от Червените бригади по сред бял ден, когато се насочва към парламента. Намира се в похищение 55 дни, а след това е безмилостно застрелян. Неговият труп е оставен в кола на улица Фани, в самия център на Рим.

След убийството на Моро "бригадистите" започват масови акции - обекти на нападения стават училища, университети.

Убийството на Алдо Моро

Пиаца Фонтана: италианската конспирация

Пиаца Фонтана: италианската конспирация (итал. Romanzo di una strage) - драма, разказваща историята на Италия през 1960-70-те години. След падането на фашисткия режим властта се поема от християндемократите, които до този момент участват активно в съпротивителното движение. През 1949 г. Италия е една от страните, които създават Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), която има за цел да защитава буржоазната демокрация от възможна агресия от страна на СССР. Един от проектите по защита на европейските режими става така наречената операция "Гладио" (от лат. gladius, "меч") - тайна операция (вече официално се знаят участниците), която трябва да създаде в следвоенна Италия мрежа от организации, които трябва да се противопоставят на "червената заплаха" в случай на нападение. За тези цели се отпускат щедро средства, а вчерашните врагове организират десни въоръжени групи под контрола на службите за сигурност. Вчерашните другари от съпротивата стават главни мишени. Нищо необичайно, само политика. Демократите всеки път са готови да прибегнат до помощта на крайнодесните, когато нещата им не вървят гладко. Филмът разглежда в детайли един от моментите в тези години - експлозията в "Националната земеделска банка" в Милано на Пиаца Фонтана на 12 декември 1969 г., където са убити 12 души.

Банката след взрива

Умишлено или случайно, следствието счита за виновни в този терористичен акт местни анархисти. Филмът разказва на зрителите за събитията, предшестващи експлозията и случващото се след нея. Главни герои са: лидерът на анархистите Джузепе Пинели, който умира при мистериозни обстоятелства по време на разпит, и Луиджи Калабрези, който неизбежно се превръща в изкупителна жертва за десни, леви и дори държавата.

Във филма също така присъстват бъдещият премиер Алдо Моро, чиято съдба също е трагична, и лидерът на неофашисткия Национален авангард Стефано Деле Киайе (който участва в т. нар. заговор Боргезе и управлява терористични нападения срещу влакове и обществени места). Заговор, насилие, терор, стачки, протести - това е Италия в края на 60-те години. Филмът може да се каже, че е художествено-документален.

Погребението на загиналите при експлозията. 15 декември 1969 г.

Филмът с руски субтитри

I

По време на годишнина от трагедията на Пиаца Фонтана през 2009 г. многочислена тълпа освирква италианските държавници, които изнасят реч. Това дело за италианското правосъдие е закрито. Дори въпреки факта, че 40 години по-късно извършителите не са идентифицирани и осъдени. Възможно е следите да водят и към хора, които олицетворяват самата държава.

II

На сутринта на 16 март 1978 г. Ардо Моро е похитен от Червените бригади. Колата му е притисната на улица Фани и е отведен в неизвестна посока. Алдо Моро се търси от 35 000 карабинери и войници, които са навсякъде. Организацията представя политически искания и ако бъдат одобрени, Алдо Моро ще бъде освободен. Папа Павел VI предлага себе си като заложник вместо Моро. На 9 май 1978 г. в Рим в багажник на червено Рено, паркирано на улица Каетани между щабовете на двете най-големи политически партии, е намерен трупа на Алдо Моро.

III

На 17 май 1972 г. комисар Луиджи Калабрези е убит от бойци на лявата организация Lotta Continua (Борбата продължава).

Мястото на убийството на Калабрези

Песен на италианската пънк група Банда Басоти с български субтитри, посветена на атентата на плошад Фонтана:

Защо хората от крайната левица са настроени толкова много срещу Израел?

Израел е колониална държава. Тя е създадена от европейския еврейски въоръжен колониализъм (ционисти) в края на 40-те години, когато антиколониалистката борба е във възход. Идеята за създаване на държава е срещу антиколониалната тенденция, която по това време се подкрепя от европейската левица.

Има един интересен факт. По това време не всички леви осъждат Израел въпреки геноцида над палестинските араби ("Накба"), които са били убивани или депортирани от Палестина (около 5000 са убити, а около 80000 са депортирани) от ционистите. По това време Израел се управлява от социалдемократите и около 10% от евреите живеят в кибуци (комуни), докато арабите са управлявани от консервативни религиозни лидери.

Ситуацията се променя драматично в периода 50-70-те години. Първо, вниманието на левицата е привлечено към трагедията на палестинските бежанци. Постепенно се формира силно палестинско национално освободително движение, част от което изповядва леви възгледи. В същото време просъветската част от левицата се влияе от позицията на СССР, който влиза в контакт с арабските страни, където светските националисти, ориентирани към СССР, започват да идват на власт.

Основното събитие, което променя отношението на левицата към Израел, са атаките на тази страна по време на Шестдневната война през 1967 г. Израелските атаки срещу арабските съседи и окупацията на арабски територии съвпада с възхода на лявото движение на Запад и с американската агресия във Виетнам. В очите на левицата Израел и САЩ вече са на едно ниво, особено след Шестдневната война, когато Израел става най-надеждният съюзник на САЩ от Близкия изток. Оттогава насам мнозинството леви възприемат антиизраелска позиция.

Важна роля в промяната на отношението на левицата към Израел изиграват израелски активисти от малката радикална антиционистка група Мацпен. Те са напълно наясно с израелската ежедневна реалност като расизма (не само към арабите, но и към евреите - имигранти от Северна Африка и арабския свят, които са се превърнали във втора класа граждани в Израел), преследването на дисиденти, насилствените действия. Активистите от Мацпен правят всичко възможно, за да покажат тези факти на европейската левица.

В момента Израел е държава на апартейда, където отделните етнически групи живеят отделно и преобладаващата част от неевреите е лишена от всякакви политически, граждански и социални права. Това се обяснява с факта, че Израел продължава да окупира Западния бряг на река Йордан, който е дом на три милиона палестинци. Палестинските араби са редовно подлагани на насилие от страна на израелската армия; те не могат да се движат свободно по пътищата. Техните земи и водни източници са отчуждени в полза на израелските колониални селища. Броят на тези населени места постоянно нараства. Израел наподобява Южна Африка по времето на апартейда, друга държава, създадена от колониални европейски заселници. Проблемът с палестинските бежанци все още е на дневен ред. Пет милиона бежанци и техните наследници не могат да се завърнат у дома.

Израел извършва мащабна кампания на приватизация. Политиката на създаване на колониални селища в окупираните територии е тясно свързана с тази на неолибералната тенденция. Жилищата в окупираните територии са сравнително евтини за евреите, докато тези в центъра на страната са значително по-скъпи.

В наши дни сред левицата има и хора, които подкрепят Израел. Това са така наречените Anti-Deutsche ("Антинемци"), германски леви поддръжници на ционизма. Тяхната гледна точка е, че каквото и да прави Израел, той не може да бъде обвиняван, защото е еврейска държава, а германците винаги трябва да се чувстват виновни за евреите. (Авторът на статията не споделя тази "антинемска" идея.)

Битката за историята

В последните дни се разразява медийна полемика, във връзка със съдържанието на учебниците за учениците 1-4 клас. Във Варна родители заплашват, че ще спират децата си от училище, ако не се промени учебното съдържание на помагалата. „От години образователното министерство възпитава бъдещи емигранти” – жалва се разтревожен баща от ефира на bTV. Основните обвинения на родителите са, че учебниците учат децата на космополитизъм, вместо на родолюбие и представят неясно въпроса за турското робство.

От телевизионния екран като върл защитник на учебното съдържание от този род се изявява проф. Пламен Цветков – отявлен антикомунист, русофоб и антибългарин. Проф. Цветков е преподавател в сороския университет на България – НБУ. От години се изявява по медиите, като набляга на основните теми, които са му предписали господарите: да говори против комунизма и СССР. В това се изразява „научната” му дейност. Та Пламен Цветков, като защитник на учебниците, в които се преподава история на ЕС на четвъртокласници, твърди, че прекалено много се шумяло около въпроса за турското робство, за да се избегнел по-важния, според него, въпрос – за "престъпленията" на комунизма.

Проф. Пламен Цветков

Ние не можем да не вземем отношение в тази дискусия. В епохата на глобализацията империализмът се стреми да унищожи националната култура и самобитност. За него националната идентичност е пречка по пътя на пълното господство на транснационалния капитал. Затова той се опитва да налага „наднационална” култура и идентичност. Налага се крайният индивидуализъм, като контрапункт на традициите и историята. По този начин, разделени, нямащи общи връзки по между си, престанали да бъдат вече един народ, хората са по-лесно управляеми от империализма.

От години васалните управници на нашата страна, верни поданици на господарите си от САЩ, умишлено омаловажават националното достойнство на българите. Постоянно вървят агитации, за това как ние сме „некачествени” хора и някой трябва да ни „оправи”. Усилено се обяснява, че българите били „овчи народ”, „мързеливи” хора, които „за нищо не стават”. С пълна сила това важи и за образователното министерство. Английският език в училищата се налага като едва ли не по-важен от българския. Върви усилено  „развенчаване” на българските национални герои – Ботев бил пияница, Левски – убиец на деца, Георги Димитров – женкар и развратник. Под маската на „да се гледа обективно историята” целенасочено се унищожават историческите достойнства на нашия народ. Целта на това упражнение е да се атомизират хората, да се унищожи българската идентичност и нашата страна да се превърне в територия, безпроблемно господствана от империализма.

Историческата памет, заедно с езика, общата територия, общата култура и съзнанието за общност са основните белези, по които може да се определи един народ за такъв. Ние, българите, усилено сме тласкани към този момент, в който няма да можем да отговаряме на това определение. Към този етап сме тласкани от империализма на САЩ, който вижда в националната самобитност на народите по света пречка, към изпълнението на своята цел – световно господство.

Трябва да отбележим, че вследствие на гореспоменатите фактори, у нас се формират някои псевдолеви движения. Те приемат за своя идеология национал-нихилизма и мултикултурализма. Така те, под маската на „антирасизма”, стават проводници на антинародните процеси на глобализация. От друга страна се появяват и фашизоидни, национал-шовинистични групи, които, претендирайки да са „защитници на българщината” всъщност разединяват нашия народ, насаждат омраза и страх между хората и също служат на империализма. Те развиват реакционните теории, че някои нации „превъзхождат” другите, следователно имат право да господстват над тях. На тези две тенденции ние трябва да противопоставим пролетарския интернационализъм, като единствено оръжие на народите в борбата за мир и социализъм.

Вярваме, че само обединен нашият народ може да излезе от националното потисничество, в което е поставен понастоящем. За това ние трябва с всички сили да се борим, за да запазим тези неща, които ни правят народ – нашия език, нашето колективно самосъзнание и нашата история. Трябва да водим най-решителна борба против агентите на империализма, които учат децата ни на мултикултурализъм, космополитизъм, безродничество и преклонение към Западната култура. Ще завършим с думите на безсмъртния вожд на работническата класа Георги Димитров:

„Действително българският народ е малък, но той е велик в своята желязна воля, велик в своята непоколебима духовна мощ, велик в своята вяра в правдата и справедливостта, велик в своите огромни таланти и дарования, които крие по градове и села.”(„Ръка за ръка, напред и все напред, въпреки всичко”, Г. Димитров – Съчинения т. 13)

Кери върви си!

Комунисти, социалисти и патриоти излязоха заедно, за да кажат "НЕ!" на българската зависимост от U$A по време на посещението на американския сенатор Джон Кери.

В началото на мероприятието почти се стигна до стаукновение с полицията чието присъствие беше 10 пъти повече от обичайното за такъв тип проява. Органите на реда заставиха присъстващите да се изместят от площада и да заемат места на близките тротоари което беше ясно нарушение на даденото от общината разрешение. С това се доказа още веднъж нископоклонството и колониалното поведение на нашето правителство.

Репортаж на TV7

                                       

За безтаксов градски транспорт

Привърженици на идеята за свободен и достъпен безтаксов градски транспорт създават през 2012 г. фейсбук-група „Гражданска инициатива за безтаксов градски транспорт“. Групата е част от международната мрежа Fare Free Public Transport. От години мрежата насърчава въвеждането на безплатен градски транспорт. Идеята не е нова. Ежегодно се увеличават градовете по света, в които ползването на градския транспорт е безтаксово. Днес те са над 400. От 01.01.2013 г. гр. Талин – столицата на Естония, страна-членка на ЕС – въведе напълно безтаксово пътуване за жителите си.

С входящ № СО-6200-1323/02.12.2014 г. до кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова е внесено предложение от „Софийски Обществен Съвет“ за безтаксов градски транспорт по наземните линии през коледно-новогодишните празници и съботните и неделните дни на 2015 г.

Аргументи са изцяло в полза на жителите и гостите на гр. София. Те са в услуга и на Столична община, доколкото са в духа на декларациите на местната власт за опазване на околната среда, живота и здравето на хората, законосъобразност, нетърпимост към корупционни практики и т.н... Защото, ето какво показват сметките.

От финансовия отчет на дружеството е видна декларираната нетна печалба от 8,6 млн. лева за 2013 г. За същия период държавните и общински субсидии и компенсации за функциониране на градския транспорт в София са с 23% повече от декларираните постъпления от продажбата на карти и билети. Само поддържането на системата за таксуване струва на софиянци около 12 млн. лева годишно, разходи, които ще станат излишни при отпадане на таксуването. На практика столичният градски транспорт се финансира от публични средства, не от приходите на търговското дружество ЦГМ ЕООД.

Дружеството ЦГМ ЕООД освен това е известно с многобройните си корупционни схеми и практики. Достатъчно е да споменем недопустимия монопол по организиране на градския транспорт и паркирането; скандалът около финансиране на частни автобусни линии през м. ноември 2012 г.; отворените врати за корупция при доставката и сервиза на апаратчетата за проверка, които, при това, нямат независима сертификация за контролен уред; насилието, практикувано често с гангстерски прийоми, спрямо граждани от т.нар. контрольори (последният случай, станал публично достояние, е насилието, упражнено над уважавания от всички синоптик Минчо Празников) и т.н.

Незаконосъобразни са и разпоредбите на действащата Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община (приета с Решение № 458 по протокол №17/24.07.2008г.) досежно правомощията на контрольорите: доколкото ЦГМ ЕООД е търговско дружество, служителите му нямат и не могат да им се възлагат административно-наказателни функции (налагане на глоба, издаване на наказателно постановление, принудително отстраняване от превозно средство т.н.).

През 2013 г. в дружеството са били на щат 1159 служители, повечето от които са хрантутници. Ликвидиране на този „буфер“, този излишен посредник в схемата, ще спести нови десетки милиони на Столичната община и данъкоплатците.

Дейностите по функциониране на градския транспорт да бъдат поети от новосъздадено нетърговско дружество с намален административен персонал, като се даде повече автономия на свързаните предприятия „Столичен Автотранспорт“ ЕАД , „Столичен Електротранспорт“ ЕАД и др. Финансирането на безтаксовия градски транспорт да се извършва пряко от общината от приходите за рекламна и други дейности.

Правното основание на предложението е чл. 109 от Административно-процесуалния кодекс. При реализирането му:

- ще се оптимизират съществуващите линии на наземния градски транспорт;

- ще се създадат условия и ресурс за разкриване на нови, вкл. денонощни, линии;

- придвижването в милионния град ще се подобри чувствително;

- ще се прекратят ограниченията на достъпа до обществения транспорт;

- ще се повиши безопасността;

- ще намалее автомобилния трафик, задръстванията, замърсяването;

- ще се ликвидира толерираният сега от ЦГМ ЕООД незаконосъобразен произвол на някои от т.нар. контрольори, дискриминацията, проявите на расизъм;

- ще се стимулира туризмът...

Очевидни са социалните, икономически, културни и антикорупционни ползи за града, неговите жители и гости от реализирането на това предложение. София освен това ще се нареди сред все по-нарастващия брой европейски градове с безтаксов публичен транспорт.

Нека подкрепим предложението на „Гражданска Инициатива за безтаксов градски транспорт“, на адрес: gizbgt@gmail.com като в „тема“ посочим за безтаксов градски транспорт.

Радко Ханджиев

Още по темата градски транспорт:

Ще спрем терора на Центъра за градска мобилност срещу хората
http://actionredbg.blogspot.com/2014/12/Shte-sprem-terora-na-Centura-za-gradska-mobilnost-sreshtu-horata.html

Хляб или билет
http://actionredbg.blogspot.com/2013/12/Hlyab-ili-bilet.html

Центърът за градска мобилност бърка във вашия джоб!
http://actionredbg.blogspot.com/2012/05/blog-post_2543.html

Как да се финансира градският транспорт в България, за да стане безплатен
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Kak-da-se-finansira-gradskiat-transport-v-Bulgaria-za-da-stane-bezplaten.html

Талин преоткри социализма – пуска безплатен градски транспорт
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Talin-preotkri-socialisma-puska-bezplaten-gradski-transport.html

Софиянци поискаха безплатно метро в София
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Sofianci-poiskaha-bezplatno-metro-v-Sofia.html

Безработните британци ще пътуват без билет в градските автобуси
http://actionredbg.blogspot.com/2012/12/Bezrabotnite-britanci-ste-putuvat-bez-bilet-v-gradskite-avtobusi.html

Действие срещу покачването цената на билета за градски транспорт
http://actionredbg.blogspot.com/2013/12/deistvie-sreshtu-cenata-na-bileta-za-gradski-transport.html

Ще спрем терора на Центъра за градска мобилност срещу хората

Виждаме ги навсякъде, плъзнали из целия град, със зеленикави флуорисцентни жилетки или пък с черни якета, почти инкогнито в превозните средства на градския транспорт…

Хиените, извергите, изнудвачите, биячите … контрольорите на общинското търговско дружество ЦГМ ЕАД.

Казват, че Правото е на тяхна страна, макар, че правомощията им са противозаконни…

Заплахи, рекет, тормоз, грабежи, побои и най-малко едно убийство, това на възрастният човек Желязко Петров Желязков от Копривщица, извършено през 2000г и останало „неразкрито“ – Желязко е пребит от бой от контрольори в превозно средство около Централна гара, умира в болницата – това е малка част от истинския „актив“ пред обществото за катилската сбирщина наречена „контрольори в градския транспорт“.

Полицията ги охранява, съдът ги оправдава…

За пояснение на невежите: дружеството ЦГМ (бивша СКГТ) е със 100 % общински капитал, но не отчита и стотинка на Столична община, софиянци нямат никаква полза от съществуването на тази общинска корпорация.

Но по важни са други заинтересовани: политически партии и сенчести групировки, гангстерски босовe и медийни олигарси. Предполага се, че десетки милиони лева ежегодно биват пренасочвани чрез ЦГМ ЕАД към тези съмнителни икономически и политически структури.

В началото на 2014г. служител на ДАНС заяви, че през общинската фирма се перат пари от трафик на наркотици? Продължение нямаше…

Който не мълчи, ще умре, това е законът на Омертата, единствения закон с който служителите на ЦГМ ЕАД се съобразяват.

В дружеството се назначават на ръководни позиции единствено парашутисти свързани с властта и определени групировки, а контрольорите представляват лумпеноидна смес между рецедивисти, изпаднали бивши мутри, безделници, мързеливци, алкохолици и тарикати на дребно.

Да работиш в ЦГМ ЕАД, това означава, да си мерзавец. Безскрупулно да заскобиш автомобила на самотна майка, забавила се с „пускането“ на СМС. Да отнемеш последните стотинки на дрипав пенсионер или левчето за баничка на непълнолетен ученик, пътуващи без билет. Тези примери са част от ежедневието на жителите на една столица, имаща претенции да е „европейска“, па даже и „културна“… Това е част от политиката на местната власт, която поощряваща паразитното съществуване на едно дружество и служителите му, на гърба на обществото.

Търпението ни е изчерпано, време е да си върнем улиците, да си върнем града. Той е наш, а не на чиновниците и мутрите.

Престъпната организация „Център за градска мобилност“ трябва да бъде закрита и всичките и престъпления разследвани, най-добре, от извънреден революционен трибунал, каквито трибунали, много скоро, в България ще има много.

Групи за Дезинфекциране на Болестотворни за Обществото Паразити (Г.Д.Б.О.П.)

източник: БЕЗ ЛОГО

Още по темата градски транспорт:

Хляб или билет
http://actionredbg.blogspot.com/2013/12/Hlyab-ili-bilet.html

Центърът за градска мобилност бърка във вашия джоб!
http://actionredbg.blogspot.com/2012/05/blog-post_2543.html

Как да се финансира градският транспорт в България, за да стане безплатен
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Kak-da-se-finansira-gradskiat-transport-v-Bulgaria-za-da-stane-bezplaten.html

Талин преоткри социализма – пуска безплатен градски транспорт
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Talin-preotkri-socialisma-puska-bezplaten-gradski-transport.html

Софиянци поискаха безплатно метро в София
http://actionredbg.blogspot.com/2012/08/Sofianci-poiskaha-bezplatno-metro-v-Sofia.html

Безработните британци ще пътуват без билет в градските автобуси
http://actionredbg.blogspot.com/2012/12/Bezrabotnite-britanci-ste-putuvat-bez-bilet-v-gradskite-avtobusi.html

Действие срещу покачването цената на билета за градски транспорт
http://actionredbg.blogspot.com/2013/12/deistvie-sreshtu-cenata-na-bileta-za-gradski-transport.html

НАТО, ЕС и МВФ - всичко да се измете!

На 11 ноември 2014 г. от 12 часа се проведе митинг пред посолството на САЩ в София. Въпреки неудобния час и работния ден на проявата присъстваха около 200 души. Протестът беше насочен срещу агресивната империалистическа външна политика на Съединените щати и заробването на България от подчинените на Вашингтон международни организации.

Участниците в митинга скандираха "НАТО, ЕС и МВФ - всичко да се измете!", "Вън Америка от България!", "НАТО - фашисти, световни терористи". Вяха се знамена на Донецката и Луганската народни републики. Освен това се забелязваха флаговете на  Сирия, Куба, Китай, Русия, Венецуела, Иран, Бразилия и други държави, съпротивляващи се срещу империализма.

Мобилизирани бяха огромни части на полицията. Няколко коли на жандармерията обикаляха час преди протеста в района около посолството. Това показва страха на агресорите от САЩ от народния гняв.

След реставрацията на капитализма през 1989 г. България практически се превърна в полуколония и суровинен придатък на Западния едър капитал, чиято политическа организация и главен център е държавата Съединени Американски щати. Това доведе до рязко понижаване на стандарта на живот на българите и отнемане на социални придобивки като безплатно образование и безплатно здравеопазване. Ключови предприятия бяха разпродадени за стотинки на чужденци и чуждопоклонници. България загуби своята политическа независимост и се оказа на пълно разположение на произвола на империализма. Всички български управляващи в последните 25 години са жалки слуги на своите Западни господари. Те предават националния интерес на страната в полза на едрия чуждестранен капитал. Те позволиха на територията на България да се разположат множество американски военни бази с огромно въоръжение и многобройни бойни единици в тях.

Това изкара хората за пореден път на протест пред главната сграда, в която се взимат всички важни решения за политиката на България - посолството на САЩ. Убедени сме, че това далеч няма да е последната демонстрация пред тази така важна и така сериозно охранявана сграда.

Въпреки, голямата важност и сериозната посещаемост на събитието, българските буржоазни медии не го отразиха. Имаше само камери на 2-3 малки телевизии и хора с любителски записващи устройства. Това не може да не контрастира със събитията от преди 1 година. Тогава шепа реститути и платени агенти на чужди държави правеха редовни кичозни демонстрации от по 20-30 човека с вувузели и "арт пърформанси" за "морал в политиката". Всички медии тогава ги обсипваха с внимание. Въпреки маргиналноста на техните прояви, всеки ден в новините имаше живи включвания и информации за тях. Това доказва, че нашите медии са слуги и основен проводник на империализма.

Въпреки платените лакеи на САЩ тепърва у нас ще се разгръща борбата срещу американските окупатори. Прояви като митинга от 11-ти са светла искра в тъмното блато на колониалното робство. Само в съпротивата срещу мизерията и нищетата, породени от системата, в която живеем, в борбата за национален суверенитет и социална справедливост е спасението на нашия народ.