Американското двуличие

Египет укрепна достатъчно от революциято до днес и не се нуждае от американски спасители, нито от лекциите на г-жа Клинтън, пише британското издание "Al-Quds Al-Arabi".

Американците съвсем се разпасаха тези дни. Визита след визита в Кайро. И все от висок ранг. Сиятелни велможи! Кой ги упълномощи, кой ги задължи, кой ги вика в Египет? Като че ли страната ни няма с какво да се занимава в тези тревожни времена, а е принудена постоянно да приема задокеанските им делегации.

Всички беседи и преговори са под непрестанната диктовка на гостите. Простодушните американци дори не полагат усилия, за да прикрият дипломатично истината – провокативна намеса във вътрешните работи на Египет.

Американската администрация не желае да признае историческия факт, че в Египет се извърши Велика народна революция. Главните подбудителни мотиви – сваляне на диктатурата, отхвърляне на робското подчинение на волята на САЩ, пред които 40 години се покланяхме и на които дължахме едва ли не живота си. “Както кажете” – с нескрит ентусиазъм провеждаха политиката им в региона. И дори водеха в името на Вашингтон войни – тайни и явни.

Ето Леон Панета, министър на отбраната на САЩ. Успя да посети Египет и дори бе приет от новия президент на страната Мухамед Мурси. Пристигането на високия гост придоби опасни и отвратителни черти, когато изведнъж се изясни, че зад визитата се крие намеса във вътрешните работи на суверенна арабска държава. Панета предложи на египетското правителство незабавно да сформира широк, всеобхватен алианс с далечни цели.

А госпожа Клинтън, държавният секретар на САЩ, в пространна лекция за това, как в Египет се задушават свободата на словото, вероизповеданията и съвестта, заяви изведнъж, че египетският народ и цялата международна общност призовават президента Мурси незабавно да сформира нов кабинет, в който да влязат жени и християни.

Само остана министърът на отбраната Панета и държавният секретар Клинтън да ни представят поименен списък на угодните за тях египетски министри, които биха желали да видят в новия кабинет.

Д-р Мустафа ал - Факи, известен египетски писател, директор на Департамента за информация при канцеларията на Хосни Мубарак, изрече следното: “Всеки президент на страната трябва да съгласува всяка стъпка със САЩ и в никакъв случай да не се конфронтира с Израел”.

Излиза, че тази стратегия не бе свалена от власт заедно с предишния режим, а сега ни предстои просто наново да я следваме. Така че тези, които вярват в легендата, че преживяват революционни преобразувания в Египет, дълбоко се заблуждават.

На фона на разрушителните процеси, които се извършват в Арабския регион, няма да бъдем изненадани, когато един прекрасен ден видим, че Египет вече е поделен. И от неговото национално, социално единство, а и от териториалната му цялост са останали само спомени.

Предлогът е очевиден и прозрачен – в Египет няма свобода на религиозните вероизповедания, твърдят американците, продължава изданието.

САЩ днес са главен трибун, призоваващ за защита на религиозните свободи, демокрацията, правата на човека в Арабския Изток и дори са готови да извършат военна интервенция в името на тържеството на тези права и свободи.

Само преди две години американските политически корпорации и структури на безопасността повтаряха един и същ въпрос: “Защо мюсюлманите и арабите така не ни обичат”? Устройваха се шумни и красноречиви пиарски кампании, в космоса се пускаха нови телевизионни спътници, по целия свят се движеха ешалони от съветници. Все с една и съща цел – ако не да променят, то поне да освежат мрачните краски на “американския имидж”.

Днес портрета на наперения янки, с когото свързват гибелта на милиони иракчани, четири милиона осиротели иракски деца, като че ли е обърнат с хастара навън. Американците вече си задават друг въпрос: “Защо арабите ни обичат толкова безумно? Не виждат ли, че ние подкрепяме Израел и еврейската колонизация на палестинските земи, подписваме с него безпрецедентни договори, обещаваме да защитим безопасността, целостта и стабилността му с всички сили и средства, и сме готови да провъзгласим окупирания Йерусалим за столица на държавата Израел”.

Уви, болшинството арабски орбитални, спътникови и прочие телевизионни канали открито възхваляват Америка. Ден и нощ “подслаждат” слуха на мюсюлманите и арабите със сладкозвучни песнопения – слава на честта и подвизите на американците. Главният им принцип – да скъсат тъмните паяжини от страдащите арабски народи и да им предоставят всички свободи, най-напред религиозни.

Ние в Египет винаги сме били един до друг с нашите съотечественици и братя – коптите – християни. И в радости, и в беди. Делихме с тях късчетата хляб и заедно се борехме за равноправие на коптите в единното ни отечество, за тяхното право свободно, без притеснения, да извършват религиозните си обреди, да строят коптски църкви и храмове редом до джамиите на братята им мюсюлмани.

Коптите са вписани в социалната и политическа тъкан на държавата, в нейната цивилизация и история. Да, в миналото те са били гонени, но и в наши дни нямат гаранция срещу погроми и расова омраза. И ние сме длъжни решително да пресечем подобна насилническа практика, защото търпимостта и братските чувства към ближния, дори той да е друговерец – са най-великите ценности на мюсюлманската вяра.

Но възразяваме против това, Вашингтон и г-жа Клинтън да заемат позицията на адвокат на нашите братя-копти, да се представят за техни пълномощни представители, на борци за техните интереси и “потъпкани свободи”.

Та нима не САЩ и същата г-жа Клинтън не поддържаха тираничните и корупционни арабски режими, в които жестоко се потъпкваше волята на коптите и мюсюлманите.

Г-жа Клинтън забравя, че администрацията, на която тя служи “от съображения за безопасност” открито погазва правото на свобода на вероизповеданията на съотечествениците си - американските мюсюлмани, устройвайки преследвания и репресии по религиозен признак. Всичко това вече е традиция в САЩ. И никой вече не се изненадва. А на нас ни четат поучителни слова как да се държим с коптите…

Вие можете ли да си представите как ще се чувства завръщащ се от пътуване в родината си копт, когото унижават на аерогарата в Кайро с прекалено щателно пребъркване, безкрайни въпроси, безцеремонно ровене в багажа, както постъпват с който и да е мюсюлманин, долетял до Бостън, Чикаго, Маями, Ню Йорк…, продължава изданието.

Тежка е съдбата на мюсюлманина на американска аерогара. Такава е съдбата на всеки мюсюлманин в САЩ – мъчителна процедура на събеседване, преглед на багажа, проверка. Дори американците-немюсюлмани изразяват съжалението и симпатиите си към правоверните, които са жертви на полицията, службите по безопасност, инспекторите…

Египет израсна и укрепна за краткото време от революцията до днес и не се нуждае нито от американски спасителен кръг, нито от лекциите на г-жа Клинтън. Зад гърба на египетския народ стоят осем хилядолетна история и цивилизация.

Ще успее ли новата власт да ни избави от американското двуличие, да защити достойнството на египтяните, мюсюлманите и християните в Египет, на което никога не се решаваха предишните режими?

Ще успее ли новата власт да ни даде онова късче хляб, изпечено от брашното на египетското жито? Но не късче американски хляб, подправен с унижения и робска покорност.

източник: plovdivutre.bg